Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Бързо опряха стълбата към терасата на апартамента и запълзяха нагоре. Проникнаха на малката, тясна тераса без никакви проблеми. Единственото, което имаше там, бяха две каси празни шишета, сложени една върху друга, и един навит килим.
Нямаше стикери от някаква охранителна фирма – нито по вратата на терасата, нито по прозорците.
Единият мъж взе шперц от колана с инструменти, който носеше, и започна да отключва ключалката. Другият пазеше.
Само няколко секунди по-късно ключалката вече беше поддала.
Втурнаха се вътре, затвориха вратата колкото беше възможно по-бързо и безшумно и се заслушаха.
Шумът от движението навън може да беше събудил спящите в секундите, в които вратата беше отворена. Но единственото, което можеше да се чуе, беше тиктакането на един стар стенен часовник.
Дневната беше достатъчно добре озарена от светлината навън. Навсякъде по пода имаше възглавници.
Отидоха до един малък коридор. Там вляво се намираха двете спални. Вратите бяха затворени. Вратата на едната спалня беше обсипана със стикери, а на един плакат пишеше: "Почукай!" с големи ръкописни букви.
Първият от тях застана до онова, което трябваше да представлява вратата към спалнята на момчето, натисна дръжката и отвори вратата с едно-единствено плавно движение.
Двамата бързо влязоха. Пердета бяха спуснати на прозореца, но бяха достатъчно тънки, за да може светлината отвън да прониква.
От единичното легло се чуваше тежко дишане. До леглото имаше бюро с плосък екран върху него. Под бюрото имаше компютър.
Единият мъж отиде до леглото и се наведе. Видя лицето на едно пълно момче, което лежеше по гръб и спеше с полуотворена уста. Тънката завивка го покриваше чак до брадичката. Той бързо притисна здраво ръката си към устата и носа му. Другият дойде, седна върху момчето, стисна го за ръцете и го държеше плътно.
Голямото тяло под тях внезапно и яростно се задърпа.
Ян погледна с изпълнени с паника очи двете лица над него. Захватът около носа му се освободи, така че той можеше отново да диша. Пое си въздух с дробовете на пресекулки.
– Ще мълчиш! – просъска единият от тях.
С един тласък мъжът, който го беше яхнал, се отдръпна.
Онзи, който все още притискаше устата му с едната си ръка, държеше ловджийски нож в другата. Върхът му опря връхчето на носа.
Ян лежеше неподвижно, ужасен. Той се опитваше да фокусира очите си, но картината с мъжа, който стоеше приведен над него, изглеждаше почти без контури. Чернокожи ли бяха? Имигранти?
Внезапно усети топлина, която нямаше как да се сбърка и която се простираше над и около слабините. Не успя да се сдържи, просто протече. Ян отново затвори плътно очи. Искаше му се само да се събуди. Повече не желаеше да е в този кошмар.
Някой до него тършуваше. Ян се опитваше да види какво става. Един човек беше коленичил. Правеше нещо с компютъра.
Ян подскочи, когато усети пристъп на болка по долната част на брадичката.
– Млъквай! – просъска онзи, който му затискаше устата, и след това си махна ръката.
Мъжът, който почти бе допрял лицето си до неговото, беше чернокож. Един чернокож стоеше в стаята. Дишането му се учести. Вдишваше и издишваше на бързи пресекулки. Лицето на мъжа ставаше все по-ясно.
Другият, който бърникаше по компютъра му, стана и тръгна. Държеше в ръцете си хард диска.
– Млъквай! – просъска отново мъжът.
Ян не издаваше звук. За първи път в живота си се беше напикал от страх. Двама имигранти бяха нахлули тук, в апартамента им. Той определено щеше да мълчи. Ян отново потърка силно очи в последен опит да се събуди от кошмара. Сълзи се стичаха по слепоочията му.
Вратата се затвори след мъжа, който излезе.
– Защо си качил видеото в YouTube? Откъде го взе? – прошепна той бавно. Лицето му беше само на десет сантиметра от това на момчето. То отново усети болка в брадичката си.
Ян замига с очи, за да прогони сълзите, докато мозъкът работеше трескаво. Той разтърси глава неразбиращо.
– Имаш пет секунди да ми отговориш. Видеото в YouTube. Говори! – съскаше мъжът.
– Видео? – Гласът му беше писклив. Не можеше да шепти.
– Четири, три, две...
Очите на Ян се разшириха, устата му се отвори. Той усети ръка върху устата си.
– Няма да пищиш, мамка ти – прошепна той оживено. След това махна ръката си от устата му.
– Не знам! – задъха се Ян. – Нямам представа за какво говорите.
Усети как върхът на ножа се забива през кожата и усети топлата кръв, която започна да се стича надолу по гърлото му. Ян заплака, тихо се примоли за живота си.