Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Кали прокара ръка по челюстта му.
— Ще те накарам да пожелаеш да останеш тук, с мен.
Очите му потъмняха и той отговори:
— Уверявам те, че няма да успееш.
— Това предизвикателство ли е?
— Не, гълъбице. Просто признание.
Може би в съзнанието му, но в сърцето на Кали това бе предизвикателство, а тя оценяваше доброто съревнование. По някакъв начин щеше да пробие защитата му и да достигне до сърцето. Щеше да го изпълни с желание да остане. Щеше да се превърне в това, от което Син се нуждаеше и това, което искаше, без значение какво.
Син се претърколи и й обърна гръб. Очакваше Кали да си тръгне, но тя не го направи.
Вместо това се настани зад него и проследи с ръка белезите на гърба му. Усещането бе странно, да изпита удоволствие там където бе понесъл толкова много болка. Потрепери, когато тя се наведе и постави устните си върху раната от стрелата. Тялото му изгаряше от желание за нея. В този момент би било толкова лесно да я преобърне, да я вземе в обятията си и да се забие дълбоко в нея, за да облекчи с тялото й болката между краката си.
Сякаш отново усещаше в ръцете си гърдите й, вкусваше сладостта на кожата й… Но това беше безумен сън.
В този свят нямаше безопасност, нямаше щастие за някой като него. Любовта бе отредена на други мъже. Мъже, които бяха благословени и късметлии. Мъже, които знаеха как да обичат някого.
Тази вечер обаче самотата, която изпитваше, бе неописуема. Син беше студен, празен и наранен.
И единственото, което искаше, бе облекчение на болката вътре в него.
Преди да осъзнае какво прави, той се обърна, за да я погледне. Очите й бяха толкова нежни, че разтопиха леда вътре в него. Когато Кали се пресегна, за да докосне устните му с пръсти, той усети как съпротивата му се пропуква.
Как можеше да бъде толкова открита и даваща. Никога нямаше да разбере тази жена.
Кали разтвори устните си в покана за него и без да се замисли, той я прие.
Тя простена, когато той я придърпа силно в прегръдката си. Целувката му, изпълнена със страст и желание, открадна дъха й. Почувства как ръката му сграбчва ризата й, докато я притискаше по-близо до тялото си. Ограбваше устата й, сякаш бе най-ценното съкровище на земята и той не можеше да живее без нея. Ръцете му се вкопчиха в нея, езикът му танцуваше с нейния в чувствен, възбуждащ ритъм, който я остави слаба и немощна.
Бог да й е на помощ, но тя желаеш този мъж. За нея нямаха значения престъпленията, които бе извършил. Това, което бе направил в миналото, за да оцелее. Единственото, което имаше значение, бе начинът по който докосна сърцето й.
Караше я да се смее, да се чувства желана и необходима. Но най-вече, караше я да се чувства като жена и бе събудил нещо дълбоко в нея. Част, за чието съществуване не бе подозирала.
Когато погледнеше в очите му, можеше да види бъдещето. Виждаше децата, които искаше да му роди и домът, който желаеше да създаде за всички тях.
Син не проумяваше, защо не се отдръпна от нея. Но не можеше. Това щеше да бъде най-благородната му постъпка, но той и благородството бяха непознати. Той беше звяр, който умееше само да оцелява и да се предпазва от нараняване.
И все пак, когато я погледнеше, можеше да мисли само за едно — че е мъжът, от който тя се нуждаеше, който ще я прегръща до края на вечността.
— Желая те, Син — въздъхна тя. Бог да му е на помощ, но той не можеше да устои на тази молба.
Но не би я взел тук, на пода, без да се погрижи за удобството й. Той може и да беше животно, но тя беше благородна дама. Въпреки протестите й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото й.
— Ще нараниш рамото си — каза тя, притискайки се плътно към него, сякаш се опитваше да тежи по-малко в ръцете му.
— Не тежиш достатъчно, за да ме нараниш.
Тя се усъмни в думите му и докато той я поставяше обратно върху пухения дюшек, ръцете й останаха да лежат върху раменете му. Нежността на докосването й го изгори. Той отдели един миг да се наслади на вида й — толкова топла и очакваща.
Тя лежеше в леглото, а зелените й очи го изпиваха с поглед, сякаш той беше всичко, което някога е искал да бъде.
В очите й той бе благороден, достоен, героичен. Беше мъжът, който винаги е искал да бъде.
Той трябваше да си тръгне и го знаеше. Нямаше какво да прави с нея. И все пак не можеше да я остави. Съмняваше се, че има нещо на тази земя или отвъд нея, което би могло да го измъкне тази вечер от стаята им.
Кали видя погледа в измъчените му очи и за миг си помисли, че ще се отдръпне от нея.
Вместо това той развърза връзките на панталоните си, свали ги и се присъедини към нея в леглото. Кали потрепери при вида на голото му тяло, изтегнато до нейното. Силата и грациозността му бяха поразителни. Тялото й копнееше и гореше за неговото, пулсираше с нужда, която едва разбираше. Единственото, което знаеше, бе, че го желае. Искаше да сподели себе си с него, да го усети дълбоко в нея, да му позволи да вземе утехата и удоволствието, от които имаше нужда.