Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ръката на сатаната
Ръката на сатаната - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ръката на сатаната

Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:

Разрастващата се финансова криза засяга сериозно европейските страни. Навсякъде се налагат строги мерки за ограничения, включително и в университета, където преподава Томаш Нороня. Докато професорът се опитва да се справи с новото си положение на безработен, той случайно среща приятел от ученическите години. Мъжът твърди, че е преследван, и търси къде да се скрие. Томаш го кани в дома си, но скоро и двамата са принудени да бягат от наемни убийци. По време на преследването приятелят на професор Нороня е смъртоносно ранен. Преди да издъхне, той доверява на Томаш, че е скрил компрометиращ диск с разобличаваща информация.

Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 171
Перейти на страницу:

— Когато ми даде името ви, той умираше — оправда се Томаш.

— Нищо от това не бе планирано, разбирате ли?

— Въпреки това…

Последните събития, както и всичко, което се бе случило на корабчето, бяха съвсем живи в паметта на историка. В крайна сметка такива неща не се забравяха лесно. Но това бе ужасно много информация, която се бе натрупала хаотично в паметта на Томаш. Но думите на похитителката задействаха някаква лампичка в мозъка му. Наистина бе логично Филипе да му бе казал нещо, което да го идентифицира пред Ракел. Сега, когато тя бе заговорила за това и опитвайки се да си спомни, умиращият му приятел всъщност бе споменал нещо, което… което…

— Кажи й, че няма да мога да я заведа в Дисниленд!

Агентката от Интерпол отвори широко очи.

— Моля?

— Това бе посланието, което Филипе заръча да ви предам, когато ми каза да се срещна с вас — обясни португалецът; споменът за този разговор все още бе жив и подробностите се подреждаха като парченца от пъзел. — ,Кажи й, че няма да мога да я заведа в Дисниленд.“ Това бяха точните думи, които той произнесе, когато ми даде името ви.

Ракел изглеждаше смаяна. Очите й се навлажниха и погледът й заблестя; бе очевидно, че тези думи означават много за нея. След един дълъг миг тя си пое дълбоко дъх и най-сетне свали пистолета.

— Muy bien[70] — каза испанката. — Убедихте ме.

Португалецът въздъхна от облекчение.

— Слава богу — усмихна се той. — Вече си мислех, че тази история няма да свърши добре.

Ракел се изправи, разтваряйки яркочервения си елек, и прибра пистолета в кобур, който носеше под лявата си мишница. Приближи се до Томаш и пъхна един ключ в белезниците. Освободи го и се отправи към кухнята.

— Гладен ли сте? — попит а тя от вратата. — Искате ли нещо за пиене?

— Честно казано, бих хапнал нещичко. Какво ви се намира?

— Паеля.

Разочарован, Томаш завъртя очи; сухият и солен испански ориз не бе сред любимите му ястия. Но нима можеше да си позволи придирчивост? Майка му казваше, че по време на война хората са се хранели дори с плъхове. Паелята определено бе за предпочитане пред плъховете.

— Чудесно.

От кухнята се чу тракане на чинии, хлопане на вратички и жуженето на микровълновата печка. Три минути по-късно Ракел се върна в хола с поднос с две чинии и две чаши червено вино. Остави подноса на масата и покани историка да седне. Томаш поднесе една хапка към устата си и вкусвайки храната, се усмихна.

— Приготвих я вчера — каза Ракел. — Добре ли е?

Беше ужасно.

— Отлично! — излъга той. — Превъзходно!

Истината беше, че гладът притъпяваше неприятния вкус на паелята. Томаш, разбира се, предпочиташе сочния и апетитен португалски ориз, но при тези обстоятелства гладът взе връх и след няколко хапки дори започна да му се струва, че ястието не беше чак толкова лошо, особено полято с вино„Риоха“.

— Трябва ни план за действие — заяви испанката. — Някакви идеи?

Томаш набързо сдъвка храната, издаването на нечленоразделни звуци с пълна уста не беше в стила му.

— Планът е много прост — каза той, след като преглътна. — Позволете ми днес да си почина. — Започна да жестикулира с вилицата си. — Утре сутрин ще отидем до Мадрид да вземем документите на Филипе и аз ще се опитам да разгадая кода, който ще ни отведе до диска. Останалото е лесно. Ще намерим проклетото дивиди, ще видим какво има на него и ще го предадем в Международния наказателен съд. — Той сви рамене.

— Нищо сложно, както виждате.

Испанката повдигна вежди.

— Филипе ми е говорил за Международния наказателен съд — отбеляза тя. — Но признавам, че не разбрах защо.

— МНС заведе дело срещу виновниците за кризата и ги обвини в престъпление срещу човечеството. Дискът съдържа материали, свързани с делото.

— Имате ли представа за какво се отнасят?

Томаш кимна.

— Съдържанието е описано в документацията, която Филипе ми даде. Материалите имат отношение към деликатни въпроси, свързани с кризата.

— Хм, Виепо[71] — съгласи се испанката. — Честно казано обаче, не схващам добре същността на кризата.

— Поне знаете ли какво я предизвика?

— Че кой не знае? Борсата в Ню Йорк се срина и… обхвана целия свят.

Португалецът пъхна още една хапка ориз в устата си и задъвка енергично. След като преглътна, той се взря в събеседничката си.

вернуться

70

Много добре (исп.). — Б. пр.

вернуться

71

Добре (исп.). — Б. пр.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)