Открадни си целувка
- Автор: Клементс Эбби
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Емилова Спасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Открадни си целувка». Краткое содержание книги:
— Остават десет дни за пазаруване преди Коледа — бодро съобщи водещият. — Вие готови ли сте за празника? — Рейчъл си наля чаша кафе и седна до сина си. — А сега, за да се настроите, ще ви пусна една песен на Слейд…
— Ние кога ще се приберем вкъщи, мамо? — попита Зак, като загреба с лъжицата. Рейчъл знаеше, че трябваше да очаква този въпрос, но когато момчето я погледна с широко отворени очи, сърцето й се сви. — Вече е почти Коледа, нали?
Тя се замисли какво щяха да правят, ако бяха в Скипли — вече щяха да са купили коледната елха и щяха да я украсяват заедно, като истинско семейство.
— На теб тук ти харесва, нали? — подхвърли Рейчъл, като отпи глътка кафе и се опита да разведри атмосферата. — Освен това още не сме отишли да видим динозаврите.
— Харесва ми — каза Зак. — И май искам да видя динозаврите. Но си нямаме коледна елха. Никак не прилича на Коледа.
— Знам, миличък — каза Рейчъл, като докосна ръката му. — Съжалявам. Зная, че не е както друг път. Ще се приберем у дома веднага щом можем. Но сега баба Беа има нужда от нас тук.
Някой потропа на входната врата и Рейчъл стана да отвори, като целуна Зак по главата. Тя отвори вратата и видя младеж от някаква фирма за доставки, който носеше цял сноп сребристи балони, пълни с хелий.
— Балони за вас — заяви той с усмивка, като размаха електронния си бележник към Рейчъл. — Бихте ли се подписали, ако обичате.
— О, не — каза тя с учудена усмивка. — Тоест, да, разбира се, мога да се подпиша, но те не са за мен — сигурно са за свекърва ми.
Тя се подписа и върна бележника на младежа. Той го взе и провери в клипборда си.
— Тук пише „За Мили“.
— Мили?
— Да, така пише. — Весела Коледа — добави той, като й подаде връзката сребристи балони.
— Благодаря, подобно.
Объркана, Рейчъл отнесе балоните в стаята на дъщеря си. Припомни си отново дочутия разговор между Мили и Ники. В живота на дъщеря й имаше „някой“, за когото тя не им казваше. И балоните бяха доказателството. Тя се опита да си спомни имената, които беше споменавала Мили, момчетата в новото й училище — но не се сети за никого.
Мили отвори вратата — беше още сънена.
— Балони — отбеляза тя с озадачен поглед.
— За теб са — каза Рейчъл и й ги подаде. Балоните заподскачаха към тавана и Мили потърси бележка сред панделките. Накрая намери малкия пощенски плик и го отвори, за да прочете бележката вътре.
— От кого са? — попита Рейчъл.
— От никого — отговори Мили.
— От никого? — повтори Рейчъл.
— Какво искаш, мамо? — сопна се Мили. — Трябва ли да си вреш носа навсякъде?
Рейчъл почувства как в гърдите й се надига гореща вълна. Гневът и обидата се бореха за надмощие.
— Навремето ти споделяше с мен, Мили — процеди тя. — Знам, че имаш нужда от собствено пространство, но трябва ли да ме режеш постоянно?
— Това не е твоя работа — изсъска Мили, като затръшна вратата в лицето на Рейчъл.
Мили, хареса ли ти изненадата?