Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Умно момиче — възхити се Еверет.
Идеше му да се прегърне. Училищната група все още беше в магазина. Сен се промъкна вътре, отърва се от подозрителната си куртка и я натъпка в мешката. Бързо, уверено грабна една плетена шапка с помпон от стелажа и си я нахлузи. Откри средата на тълпата и се сля с нея. Еверет чуваше как гласовете на учителите викат учениците. Автобусът ги чакаше. Купувайте каквото имате да купувате, или оставате тук. Изостаналите започваха да напускат касите; учителите подкарваха подопечните си — Сен, скрита сред тях — извън магазина за подаръци, право към пропускателния пункт. Подобно на голям, шумен ръгби отбор, училищната група се изтъркаля покрай мъжете в костюми. Мъжете дори не ги погледнаха втори път. През лобито, покрай рецепцията, под големия стенен черно-сребрист банер на Множеството от познати светове, през въртящата се врата и на улицата. Еверет се отпусна назад в стола си и въздъхна от облекчение.
— Събра ли каквото ти трябваше? — каза в телефона Сен.
Еверет ѝ изпрати емотикон с палец нагоре и написа: ОМГ ОМГ. Мислех, че с теб е свършено.
— Нее — възрази Сен. — Още не са се родили шарпите, които ще спипат Сен Сикссмит. — Еверет вече я виждаше да слиза надолу по стълбите, докато си навличаше куртката и сваляше шапката с помпон, за да разтърси чудесната си коса. Надолу по улицата момичето захвърли откраднатата шапка в автомобилното движение. Учениците се насочиха надясно. Тя тръгна вляво. — Еверет Синг, събери си багажа и ме чакай на таксиметровата стоянка на Клийвланд Стрийт. Дано са ти останали някакви динари, защото тази вечер пътувам обратно за Хакни.
22.
В тихото електрическо такси Сен все още беше опиянена от приключението. В един момент лицето ѝ беше залепено за замъгления от кондензация прозорец, наблюдаваше уличното движение, влаковете, хората по улиците. В следващия шаваше нетърпеливо на седалката и бръмчеше от адреналин, поразяваше Еверет с въпрос след въпрос след въпрос след въпрос. Мислиш ли, че ни следят? Видя ли какво направих там? Не бях ли просто фантабулоза? Наистина ли смяташ, че татко ти е там вътре? Кога ще отидем да го измъкнем? Лесна работа беше.
Еверет дори не искаше да споменава онова, от което се страхуваше: че е било лесна работа, защото така са искали да бъде. Играта на враговете му — а все още не знаеше кои точно бяха те, нито каква е стратегията им — досега неизменно си оставаше желанието да го накарат да напъха Инфундибулума в ръцете им. Беше играл по правилата им на всяка стъпка. Сега дори го бяха накарали да мисли като тях.
Сен взе Доктор Квантум и обърна няколко пъти пластмасовата плоча в ръцете с фамилиарно, собственическо чувство, което накара Еверет да настръхне.
— В смисъл, че е просто карта, какво толкова специално има в това?
— Карта за всичко навсякъде. И е много повече от карта, това е телефонен указател. С нея можеш да програмираш Портала на Хайзенберг за всяка една точка във всяка от вселените, не просто до друг портал. Знаеш ли колко вселени има тук вътре?
— Много? — попита Сен. — Повече от трийсет?
— Десет, следвано от осемдесет нули. А сега помисли какво би могла да направиш, ако разполагаше с тази власт в ръцете си. За начало, ако можеше да скочиш до всяка точка във вселената, това включва и всяка точка в тази тук. Мога да набера номера и да изляза от портал на милиард светлинни години от Земята. Е, бих могъл, стига да разполагам с Инфундибулум, работещ на пълен капацитет, но този вариант е прекалено голям за моя компютър, може би дори за който и да е компютър. Искам да кажа: всяка точка, навсякъде, във всяка вселена…
Беше го пресметнал в уединението на личната си лати, късно вечерта, когато корабът беше заспал, а той бе измил чиниите и приборите, когато беше подредил всичко в корабната кухня и се люлееше в хамака си, осветен от сиянието на Доктор Квантум, чиито батерии се зареждаха сладко-сладко през адаптор, който Макхинлит бе сглобил с няколко изсумтявания и малко размахване на поялника и пистолета за лепило. Не можеше да е всичко. Веднъж Еверет бе пресметнал, че във вселената имаше десет на степен осемдесета атоми… в тази вселена… не, в онази вселена. Код за всеки атом. Това беше огромно количество информация; далеч повече, отколкото можеше да побере Доктор Квантум. Излегнат в хамака си, придърпал юргана до брадичка, вслушан в шумовете на големия въздушен кораб около себе си, Еверет набързо бе пресметнал наум. Не беше точна наука; беше наука на-гърба-на-пощенски-плик, наука за придобиване-на-представа-за-мащабите-на-въпроса. Да кажем, милиард вселени и код за всяка точка в радиус хиляда километра от портала на Хайзенберг в Импириъл Колидж. Всички британски острови, по-голямата част от континентална Европа, малко по-навътре в Атлантическия океан. Това все така си беше зашеметяващо количество пространство. Инфундибулумът, побран в Доктор Квантум, беше паспорт към трилион алтернативни Великобритании. Пълната версия на Инфундибулума, ако някога изобщо бъдеше построена машина, способна да го побере… умът на Еверет се завъртя и излезе извън малката му каюта, малко по-дълга и широка от собствения му хамак, към безкрайност от безкрайности.