Студена кръв
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-398-410-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Студена кръв». Краткое содержание книги:
Над трупа на коня се бе надвесила гротескна черна сянка, която държеше в ръка дълъг, почернял от кръв нож.
При вида на писаря и помощниците му съществото нададе рязък писък, който отекна в стените, метна ножа по новодошлите и без да чака и миг се хвърли към задната стена на бараката.
Климент се втурна напред, прескочи трупа на мъртвото животно и последва беглеца. Изненадващо задната част на бараката се оказа пуста и празна. От черния призрак нямаше и следа.
В първия миг писарят се обърка, но докато помощниците му надаваха ужасени възклицания и се кръстеха, започна да удря по дървената стена. На третия удар част от нея поддаде и се отвори навън като врата.
Без да губи и миг, той се хвърли напред и видя беглеца, който тичаше през двора към старата кула.
Климент пусна фенера на земята и се втурна с всичка сила след черната фигура, която комично подскачаше върху снега.
„Има ли крака, или се носи над земята?“ - проблесна за миг в главата на писаря, но в следващия момент облак закри луната и дворът потъна в мрак.
Въпреки това Климент не спря да тича.
Стигна до кулата, заобиколи я, но не видя нищо. Миг по-късно към него се присъединиха и помощниците му.
- Какво беше това? - попита Корсис и се подпря на колената си, за да си поеме въздух. - Къде отиде?
- Не видя ли!? - задъхано му отговори Невестулката, чиито зъби тракаха. - Беше демон! Вампир, който изчезна!
- По-скоро монах в черно расо - отговори Климент, докато се озърташе трескаво. - Вижте - каза той и посочи земята, осветена от отново изгрялата луна. - Стъпките му свършват точно пред кулата.
- Да влезем да проверим - предложи Корсис и тръгна напред, но писарят го спря.
- Няма нужда да бързаме. Нека преди това се уверим, че не греша. Невестулке! Остани пред входа и пази. Ние с Корсис ще претърсим от двете страни.
Обиколиха в кръг около кулата, но не откриха нищо подозрително в пухкавия сняг. Този, когото бяха преследвали, или се беше скрил вътре, или беше изчезнал като призрак.
Върнаха се обратно пред вратата и огледаха внимателно. Камъните на входните стъпала бяха замръзнали, обвити в лед. И да беше минал някой по тях, не беше оставил никакви следи. Корсис побутна вратата и тя леко се отвори, все едно ги подканяше да влязат. С извадени мечове Климент и помощниците му бавно пристъпиха в старата кула. Фенерът им освети началото на извитото стълбище и основата на кулата.
Бавно тръгнаха нагоре. Може би този, когото преследваха, се криеше в заключената стая или се спотайваше на върха на кулата.
Стигнаха вратата, но големият ръждив катинар все така висеше на нея. Невестулката го разклати, колкото да се увери, че е заключен, след което продължиха нагоре.
Изкачването се стори на писаря много по-бързо отколкото предишната нощ. Присъствието на помощниците му го успокояваше и му вдъхваше кураж. Ако се случеше нещо, Корсис и Невестулката щяха да му се притекат на помощ.
Площадката на върха на кулата изглеждаше точно както я беше запомнил. Подът беше скован от лед, част от дървените перила липсваха. Нямаше никой.
- Внимавайте с камбаната! - предупреди Климент и бързо огледа пустия двор. - Пълна е с прилепи.
- Опасни ли са? - попита Невестулката и придърпа по-плътно наметалото около себе си.
- Не са по-опасни от врабче - присмя му се Корсис. - Стига да не напълниш гащите от страх!
- Трябваше да си видиш лицето одеве, когато онова нещо изпищя - не му остана длъжен бившият джебчия. - Не съм виждал по-уплашен човек през живота си!
Корсис понечи да отговори, но Климент го изпревари.
- Стига сте се препирали! Трябва да известим Пацик какво се случи.
Бавно тръгнаха надолу, провериха отново катинара на вратата, но той си оставаше все така заключен. Когото и да бяха преследвали, той просто се беше разтворил във въздуха.
11
Върнаха се обратно на двора, когато отнякъде дочуха стъпки и гласове. Три облечени в черно силуета, понесли запалени фенери, се показаха иззад черквата. При вида на хората, излезли от кулата, те замръзнаха на място и се скупчиха.
- Кои сте вие?! Какво правите тук?! - Климент пристъпи напред, а мечът отново се озова в ръката му.
Човекът срещу него свали качулката си и Климент разпозна Герасим.
- Хванах тези двамата да се промъкват на гробището! - той посочи спътниците си. - Кой ги знае какво са намислили! Свалете си качулките, де! - подкани ги той. - Не се крийте от княжеския пратеник!