Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
— „Ново село“, седем.
— Какво е това? Къща, апартамент?
— Къща. Но…
— Какво има?
— Не бива при него… така. Той…
— Какво пак? Ние ли не бива да отидем? Че кой е той в края на краищата? Страшен мафиот?
— Страх ме е от него. Всички се страхуват от него. И Миша също… Момчетата му са… опасни.
— Така. Слава, разбра ли всичко? Да отиваме в Москва, при Костя. От него се свързваме с Шура и действаме по съответния начин. Май ще се наложи да търсим областното управление. Тя ще подскаже. Познаваш ли там някого?
— Никита Емеляненко, заместника по оперативните въпроси.
— Браво, по-голям не ни трябва. Стига, да не губим повече време. Костя сигурно вече е вдигнал тревога. Тръгваме. Хайде, момче. — Турецки кимна на Ашот, — излизай навън. Какви мъдреци сте, вашта…
Оставиха червения мерцедес в двора, вече не им трябваше, и заминаха с жигулата на Акимов.
Турецки седна на задната седалка до арестанта. Той съвсем беше увесил нос, защото накрая май разбра в каква каша се забърка по вина на брат си.
— Какво направихте с нея? — Турецки погледна от упор Ашот и той разбра за кого става дума.
— Нищо лошо.
— Лъжеш, момче. — Турецки въздъхна. — Тя ще ни разкаже всичко.
— Тя ме люби! — предизвикателно отвърна Ашот.
— Гледай ти! — промърмори Турецки. — Впрочем всичко става… Не изключвам. Но ще те спаси само едно: ако тя лично го потвърди. Ами този недодялан Михаил? Той пък как? Също ли по любов?
— Той не е правил нищо. Искаше само малко да я сплаши.
— С какво? — застана нащрек Турецки.
— С публичния дом…
— Охо, това е нещо ново! Хайде, разправяй… Гледам, че сте стигнали далеч.
— Миша каза, че ако няма откуп, чичо Гурам ще я прати в публичния дом.
— А къде е това ваше заведение?
— А, няма такова и аз не съм бил никога там. Миша просто така… да не мисли, че може да ни измами.
— Добре, скоро ще разберем има ли, няма ли. Но тогава защо Михаил се хвърли през прозореца? От какво се изплаши? Само от споменаването на чичо Гурам?
— Не беше на себе си. И фалът с откупа. Ходи в Москва: старецът убит, Вадим изчезнал. С какво ще отидем при чичо Гурам? Ще стане лошо. И ще заповяда да ме убият…
— Виж ти колко е страшен — обади се от предната седалка Грязнов. — А ние все пак не се страхуваме от него. И теб не съветваме.
— Ами откъде се взе този чичо Гурам? — попита Турецки.
— Живееше в Тбилиси. Той наистина е наш чичо. Когато дошъл тук през осемдесет и седма, останал да живее. Построил си голяма къща, тухлена. Три етажа. Голяма къща, с охрана.
— Ясно, и така си представяме с кого ще си имаме работа. А вие?
— В Тбилиси стана много лошо. Арменците заминават, грузинците бягат тука. И ние с Миша дойдохме. Чичо ни нае вилата в Баковка. Каза, че ще я спечелим, ще я купим.
— А за услугата вие — какво?
— Той нареждаше на Миша. Ние го правехме. Чичо даваше пари. Засега не много, не ни стигат да купим вилата. — Ашот въздъхна със съжаление.
— Момчетата са печелели, както могат — пак се намеси Грязнов. — Явно са се занимавали с рекет. Заложнички, откупи и така нататък? А после, за да няма следи, куршум в тила? Така ли? — Слава се обърна рязко към Ашот и впи поглед в него.
— Защо? — Ашот се изплаши. — Ние винаги мирно. Никого не сме докоснали с пръст. И чичо Гурам не даваше.
— Скоро ще разберем — Грязнов неочаквано му намигна почти дружелюбно. — Но сега се моли на твоя Бог или каквото имате, да не се случи нищо с Лариса Георгиевна. Иначе с теб е свършено, момче, и никой няма да те намери. След чичо ти иде твоят ред. Моли се…
Събота, 15 юли, пладне
20.
Гурам Илич Ованесов имаше всички основания да се смята за умен човек — и най-важното — предвидлив и затова късметлия. На младини извърши непростим грях: хванаха го при въоръжена кражба, но като второстепенно лице само си излежа присъдата. След всички лагерни премеждия излезе на свобода все така силен и издръжлив, а освен това и помъдрял от първия сериозен опит за общуване с престъпния свят. Тогава реши за себе си да не бъде повече играчка на случайни обстоятелства, а да вземе ръководството в собствените си ръце.