Невидими изчадия [bg]

— Но аз — казва Бранди, непомръднала от вратата на банята, взираща се в напукания си лак, — аз правя същата грешка, но много по-тежка. Болката, парите, времето, това, че старите приятели ме зарязаха, и най-накрая цялото ми тяло е моята история.

За някои хора операцията за смяна на пола е чудо, но ако не я искаш, това е върховната форма на самоосакатяване.

Тя казва:

— Не че е лошо да си жена. Би могло да бъде чудесно, ако исках да бъда жена. Работата е там — казва Бранди, — че да бъда жена е последното нещо, което искам. Просто не се досетих за по-голяма грешка, която бих могла да направя.

Значи тя е пътят към най-великото откритие.

Тъй като сме така впримчени в нашата култура, в съществуването като човешки същества на тази планета с притежавания от нас мозък и същите две ръце и два крака, каквито имат всички. Така сме впримчени, че всеки начин за бягство, който би могъл да ни хрумне, е просто поредното звено от примката. Всичко, което искаме, сме дресирани да го искаме.

— Първата ми идея беше да си ампутирам ръка и крак, левите или десните — тя ме поглежда и свива рамене, — но нито един хирург не би се съгласил да ми помогне.

— Мислех за СПИН — казва тя — заради преживяването, но тогава всички бяха болни от СПИН и изглеждаше много мейнстрийм и гъзарско. Точно това са казали сестрите Риа на рожденото ми семейство. Почти съм сигурна. Тези кучки понякога проявяват такова чувство за собственост!

Бранди изважда чифт бели ръкавици с бели перлени копченца от вътрешната страна на китката. Надява ги на ръцете си и закопчава копченцата. Бялото не е добър избор на цвят. В бяло ръцете й приличат на трансплантирани от гигантска анимационна мишка.

— Тогава се сетих за промяната на пола — казва тя. — Операция за смяна на пола. Сестрите Риа си мислят, че ме използват, но всъщност аз ги използвам заради парите им. Те си мислят, че ме контролират и че идеята е била тяхна.

Бранди вдига крак, оглежда отчупения ток и въздъхва. После се пресяга да свали и другата обувка.

— Сестрите Риа не са ме принуждавали да правя нищо. Не беше така. Просто не можех да допусна по-голяма грешка. Най-голямото предизвикателство, на което можех да се отдам.

Бранди отчупва тока на здравата обувка и стъпалата й остават обути в две грозни шляпки.

Тя казва:

— Трябва да скочиш в бедата с двата крака.

Тя хвърля счупените токове в кошчето за боклук в банята.

— Нито съм хетеросексуална, нито съм хомосексуална — казва тя. — И бисексуална не съм. Искам да се измъкна от етикетите. Не искам да напъхват целия ми живот в една-единствена дума. В едничка история. Искам да открия нещо друго, непознаваемо, място, което го няма на картата. Истинско приключение.