Черната вдовица [bg]

Видяха моториста за втори път в седем часа същата вечер и отново в осем и половина, когато сумракът потъмняваше изображението. И в двата случая той премина през екрана отляво надясно. И в двата случая при пускането на записа на забавен каданс се забелязваше как главата му едва забележимо се извръща към храста в основата на бетонния стълб. Когато се върна за трети път, отдавна се бе стъмнило и изображението бе напълно черно. Този път той спря и угаси светлините на мотора. Мордекай превключи камерата на инфрачервено наблюдение и миг по-късно Габриел и Ели Лавон видяха как жълто-червеният човешки силует бързо измъкна нещо изпод храста на улица „Керселар“.

USB флашката бе от същия модел, който бе ползвал Набил Ауад при предишните кореспонденции, с една значима разлика: платката ѝ бе свързана с проследяващо устройство, което позволяваше на екипа да наблюдава движението ѝ. От Дилбек тя отиде в центъра на Брюксел, където прекара спокойна вечер в доста приличен хотел. На сутринта от Гар дьо Миди се качи на влака „Юростар“ в 8,52 часа и до десет вече се движеше по платформите на Международната гара Сейнт Панкрас в Лондон. Яков Росман успя да снима куриера, докато минаваше през залата за пристигащи. По-късно щяха да го идентифицират като египтянин, който живееше край Еджуеър Роуд и работеше като асистент-продукция в телевизия „Ал Джазира“.

Флашката пропътува разстоянието до Източен Лондон пеша и по обед премина със завидна дискретност в други ръце на тротоара на Брик Лейн. Няколко минути по-късно в ергенския апартамент на Чилтън Стрийт тя бе включена в компютъра без връзка с интернет, или поне така мислеше собственикът му. И тогава започна ново чакане — чакането Джалал Насер, човекът на Саладин в Европа, да дойде в Париж, за да се срещне с новото си момиче.