![Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/4/prestpleniya-s-neochakvan-kraj-tom-1-bg-download.jpg)
Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Престъпления с неочакван край #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Кронос
- ISBN: 978-954-366-015-5
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]». Краткое содержание книги:
Юмручен бой… нов начин за самопомощ, каза си той и се изсмя.
Хвърли неохотно въдицата още няколко пъти, после закачи блесната към макарата и пое на изток край брега. Стъпваше предпазливо от камък на камък, като гледаше надолу през цялото време, внимавайки по хлъзгавите камъни. Веднъж едва не падна в студената черна вода, докато съзерцаваше отраженията на забързаните ивици облаци, все по-сиви и по-сиви в мазната водна повърхност току до краката му.
Тъй като се беше съсредоточил къде стъпва, той не забеляза мъжа, докато не стигна на десетина-дванайсет крачки от него. Алекс спря. Шофьорът на пикапа, реши той, като се сниши край брега.
Непознатият беше прехвърлил четиридесетте, носеше джинси и спортна риза. Сух и жилав, в лицето му имаше нещо лисичо, впечатление, което се засилваше още повече от небръснатата му от няколко дни брада. В дясната си ръка държеше поцинкована тръба, вдигната над главата му. С лявата стискаше опашката на щука, като придържаше мятащото се и проблясващо тяло на рибата към скалата. Той обърна очи към Алекс, огледа скъпата му дизайнерска екипировка и след това стовари тръбата върху главата на рибата и я уби с един удар. Метна я в кофата и взе пръта и макарата.
— Как е? — попита Алекс.
Мъжът кимна.
— Кълве ли?
— Бива. — Непознатият отново измери с поглед дрехите му, отиде до брега и започна да замята въдицата.
— Нищо не хванах.
В продължение на минута мъжът не продума. Метна и блесната отплува навътре в езерото.
— На какво си? — попита той най-сетне.
— На тракалка18. Поводът ми е петнайсет сантиметра. Корда за седемдесет и пет килограма.
— Аха. — Сякаш това обясняваше защо не хващаше нищо. Не каза нищо повече. Алекс усети как тревожните чувства запърхаха в душата му като гарванови криле. Рибарите по принцип бяха сред най-дружелюбните, готови винаги да споделят познанията си за примамки и места за риболов. Все пак не се съревноваваха кой ще улови единствената риба в цялото проклето езеро, помисли си той.
Какво толкова трудно, по дяволите, има в това да си учтив, зачуди се той. Ако хората се държаха така както трябва, по онзи порядъчен начин, по който той уверяваше Джеси, че се държат, светът щеше да е различен — свят без омраза, без гняв, без уплашени малки момиченца, без момчета, които се страхуват от бащите си и когато пораснат, се превръщат в угрижени мъже.
— Колко ти е часът?
— Към дванайсет и половина. Някъде там.
Алекс посочи с глава към дървената масичка и пейка наблизо:
— Ще имаш ли нещо против да си изям обяда тук?
— Прави каквото искаш.
Той седна, отвори пакета и извади сандвич и ябълка. Ръката му напипа и нещо друго — лист от скицник, сгънат на четири. Когато го разгъна, Алекс усети как го обзема силно вълнение. Джесика му бе нарисувала картина с цветните моливи, които ѝ беше купил за рождения ѝ ден миналия месец. На картината беше нарисуван той — мъж с четвъртито лице, гладко избръснат и с гъста черна коса, който дърпа на въдицата си акула, десет пъти по-голяма от самия него. Лицето на рибата имаше ужасѐно изражение. Отдолу Джесика беше написала следното: