На ръба на гроба [bg]

Тик Ток и Зиро вървяха зад нас. Хвърлих поглед към тях и отново бях поразена от несходството във външността им. Ако имаше двойка вампири, които бяха пълна противоположност един на друг, това бяха светлият като албинос Зиро и тъмнокожият Тик Ток.

— Къде се запознахте с Боунс? — попитах, опитвайки се да наруша мълчанието, преди да го е направил Тейт.

— В Полша — отговори Зиро.

— Аз в Австралия — каза Тик Ток.

Не бях посещавала нито една от двете страни. В ума ми отекнаха думите на Тейт, че не познавам истински Боунс, тъй като съм прекарала с него само една от двеста и петдесетте му години живот. Побързах да прогоня тази мисъл. Знам онова, което е важно — напомних си твърдо.

— Е, как я карате с Пазителя на криптата? — попита нехайно Тейт.

— Чудесно — отвърнах с равен тон.

Тейт спря и ме сграбчи за ръката.

— Колко дълго смяташ да се преструваш, че нищо не се е случило, Кат?

— Недей! — казах на Тик Ток, който вече бе измъкнал ножа от колана си. — Отстъпете, момчета. Мога да се справя с това.

Кучешките зъби на Зиро отново се прибраха, а след като го погледнах сурово, Тик Ток прибра ножа си. После се обърнах към Тейт и го погледнах в очите.

— Това беше работа, Тейт. Нещата отидоха по-далече, отколкото трябваше, но пък се добрахме до целта си и само това има значение. Сега, ако искаш да не разрушиш завинаги нашето приятелство, престани да тълкуваш случилото се в погрешна светлина.

— Знам какво почувствах — рязко отвърна той. — Можеш да твърдиш каквото си искаш, Кат, но в лимузината имаше момент, когато ти не се преструваше. Не можеш да се закълнеш, че тогава ме смяташе само за приятел.

Усетих как въздухът се изпълни с енергия, преди да прозвучи подигравателният смях на Боунс.

— Точно както очаквах — извика той язвително от другия край на коридора. — Знаех си, че няма да минат и две минути, преди да направиш подобно изявление, но ти си напълно изперкал, ако си мислиш, че можеш да застанеш между мен и жена ми.

Тейт предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си.

— Аз вече го направих.

Боунс се приближи. Въздухът запука от сгъстената енергия. Иън просто се облегна на стената в коридора и тихо се наслаждаваше на спектакъла. Тик Ток и Зиро се отдръпнаха встрани, така че между Боунс и Тейт останах само аз.

— Какво смяташ да правиш? — попитах тихо.

Боунс повдигна вежда.

— Нищо, мила. Защо?

Защото изглеждаш така, сякаш се готвиш да играеш футбол с главата на Тейт — отвърнах му мислено. — А това не трябва да се случва, макар че той се държи като идиот.