![Декстър в мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/7/dekstr-v-mraka-bg-download.jpg)
Декстър в мрака [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546550668
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Декстър в мрака [bg]». Краткое содержание книги:
Може би първият сериен убиец, който безсрамно печели любовта ни. Тайм
— Разбира се — каза той, дари я с разтапяща усмивка и сложи ръка на рамото й. Тя успя да не трепне. — Много ми е неприятно да ви изхвърлям под дъжда, но…
Дебора се измъкна — с голямо желание според мен — изпод ръката му и тръгна към вратата. Аз тръгнах след нея. Уилкинс ни изпрати, качи се в колата си, излезе на заден ход по алеята и потегли. Дебс стоеше под дъжда и го гледаше как се отдалечава, с което съм сигурен, че искаше да го изнерви достатъчно, че да скочи от колата и да си признае, но предвид времето ми се струваше, че се престарава. Качих се в колата и я изчаках.
Когато синият лексус се скри от поглед, Дебора най-сетне седна до мен и каза:
— От тоя тръпки ме побиват.
— Мислиш ли, че той е убиецът? — попитах. Странно чувство за мен: да не знам и да се питам дали някой друг е прозрял зад маската на хищника.
Тя раздразнено поклати глава. От косата й се разхвърчаха капки и почти всичките ме уцелиха.
— Мисля, че е мръсна гадина. Ти как мислиш?
— Убеден съм, че си права.
— Не се притесни да признае за връзката си с Тами Конър — каза тя. — Тогава защо лъже, че е била в курса му миналия семестър?
— Просто рефлекс? Защото се бори за щатно място?
Тя забарабани с пръсти по кормилото, после решително запали мотора и каза:
— Ще го проследим.
23.
Когато най-сетне се добрах до работното си място, на бюрото ми имаше доклад за някакъв инцидент и осъзнах, че въпреки всичко някой очаква днес да съм работлива пчеличка. През последните няколко часа се бяха случили толкова много неща, че ми беше трудно да се нагодя към мисълта, че по-голямата част от деня все още стои надвесена над мен с дългите си остри зъби, така че преди да се отдам на робството, отидох да си налея кафе. Почти се надявах някой да е донесъл понички или сладки — глупава мисъл, разбира се. Имаше само чаша и половина престояло черно кафе. Налях си малко — останалото оставих за някой наистина закъсал — и се завлякох на бюрото си.
Взех доклада и се зачетох. Явно някой беше вкарал кола, собственост на някой си господин Дариус Старзак, в канала, след което беше избягал. Самият господин Старзак не беше открит за разпит. Отне ми няколко дълги секунди примигване и отпиване от гадното кафе, за да осъзная, че това е докладът от моя инцидент сутринта, и още няколко минути, за да реша какво да правя.
Че имах името на собственика на колата не беше кой знае какво — почти нищо, след като беше твърде вероятно колата да е била открадната. Но да предположа, че е така, и да не направя нищо беше по-лошо, отколкото да опитам и да не улуча, така че отново се заех с компютъра.
Първо стандартните неща: регистрацията на колата показа адрес до Олд Кътлър Роуд в доста скъпарски квартал. После полицейското досие. Нищо. Господин Старзак явно беше примерен гражданин без никакви контакти с дългата ръка на закона.
Добре тогава, името — Дариус Старзак. Дариус не е често срещано име — поне не в Съединените щати. Проверих имиграционните списъци. И изненадващо веднага уцелих.
Първо, не беше господин, а доктор Старзак. Имаше докторска степен по религиозна философия от Хайделбергския университет и допреди няколко години бил щатен професор в Краков. Още малко ровене разкри, че бил уволнен заради някакъв неясен скандал. Полският не ми е сред силните езици, въпреки че мога да кажа „киелбаса“, когато си поръчвам в някой деликатесен магазин. Но освен ако преводът не беше съвсем неверен, Старзак бил уволнен за членство в някакво незаконно общество.
Файлът не споменаваше защо европейски учен, изгубил работата си по такава потайна причина, ще ме преследва и ще пльосне колата си в канала. Значителен пропуск. Все пак отпечатах снимката на Старзак от имиграционното дело. Присвих очи и се опитах да си го представя наполовина скрит зад големи слънчеви очила, каквито бях видял в страничното огледало. Можеше да е бил той. Можеше и да е бил Елвис. И доколкото знаех, Елвис имаше също толкова причини да ме преследва, колкото Старзак.
Зарових по-дълбоко. Не е лесно за червей от полицейската лаборатория — пък бил той очарователен и умен — да влезе в Интерпол без официална причина. Но след като няколко минути поиграх на своята онлайн версия на народна топка, влязох в централните архиви и нещата станаха по-интересни.
Доктор Дариус Старзак беше в списък за специално наблюдение в четири страни, изключая САЩ, което обясняваше защо е тук.