Игрите на Немезида [bg]

— Главен старшина Белтран ви прати при мен — довърши Дуарте. — Разбирам.

— Сбъркал ли е?

В продължение на един дълъг момент Дуарте мълчеше, а очите му бяха мътни и зареяни в нищото. Алекс се разшава на мястото си. Тези разговори не бяха част от обичайните му задължения и той не можеше да прецени дали се справя добре, или зле. Дуарте въздъхна.

— Не. Не е.

— Вие… вие също забелязвате някакви неща. Нали?

Дуарте стана и отиде до вратата. Не я докосна, но я огледа. Кимна едва-едва.

— Това не е от нещата, за които говорим. Аз не нарушавам командната верига.

— Уважавам това — увери го Алекс. — Не искам от вас да сте нелоялен към някого. Само че разполагам с някаква информация, а може би вие също. Ще ви кажа онова, което смятам, че мога да споделя, и вие ще ми отговорите със същото. Може би ще успеем да си помогнем взаимно.

— В момента тече разследване.

— Всичко, което ви съобщя, нямам нищо против да го предадете нататък — заяви Алекс. — И може би ще е по-добре, ако същото важи и за вас.

Дуарте се замисли, стиснал устни.

— Добре. С какво разполагате?

— Пропуски в инвентарните списъци. Неща, които уж са били загубени или унищожени, се появяват пак по-късно. Оръжия. Медицински материали.

— Кораби?

— Да — потвърди Алекс. — И кораби.

— Дайте ми име.

— „Апалала“.

Дуарте сякаш се смали още повече. Отиде до бюрото си и се отпусна на стола зад него, но когато заговори, в тона му имаше облекчение, което наведе Алекс на мисълта, че е издържал някаква проверка. Сякаш фалшивата сърдечност, с която бе започнала срещата, се бе смъкнала като маска.

— Този аз също го проверявах — каза Дуарте.

— И какво открихте?

— Не знам. Не точно. Не ни достига персонал. Сигурно знаете?

— Хората заминават към новите планети.

— Инвентаризацията върви бавно. Мисля, че по-голяма част от нея, отколкото някой иска да признае, просто се изфабрикува. Опитвал съм се да убедя адмирала, че това е проблем, но тя или не разбира, или…

— Или?

Дуарте не довърши мисълта си.

— Освен това има някаква схема от нападения. Може да са политически или просто кражба и пиратство. Чухте ли за атаката на Калисто?

— Да, чух.

— Попаднали ли сте на нещо конкретно за нея?

— Не.

Дуарте стисна разочаровано челюсти.

— Нещо в нея ме тревожи, но не мога да определя какво. Разчетът на времето е бил прецизен. Атаката е била добре координирана. И за какво? За да оплячкосат една корабостроителница?

— Какво са взели?

Погледът на Дуарте се впи в Алекс. Усмивката му бе тъжна.

— Не знам. Никой не знае. И мисля, че никога няма да се разбере, защото не мога да установя дори какво е имало там. Толкова зле са нещата.

Алекс се намръщи.

— Казвате ми, че Марсианският флот не знае къде са собствените му кораби?

— Казвам ви, че следенето на припаси, кораби и материали е почти рухнало. Не знаем какво липсва, защото не знаем какво е имало. И ви казвам, че ръководството толкова се е съсредоточило върху стремежа си да не загуби престиж пред Земята и СВП, че го омаловажава.