Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
На лицето на Валерий се появи жестока усмивка. Той се обърна към нея и каза:
— Харесва ми как мислиш. — После я целуна леко по бузата и се облече. — Сбогувай се със съпруга си, докато се разпоредя за нужните приготовления. — Римлянинът излезе и ги остави сами.
С огромно усилие Кириан си пое въздух, превъзмогвайки болката, когато Теона най-накрая се приближило него. Тялото му се тресеше от яростта и агонията. Въпреки това тя го гледаше равнодушно, студено.
— Защо? — попита той.
— Защо ли? — повтори Теона. — Ти как мислиш? Бях никому неизвестна дъщеря на проститутка. Израснах в бедност и глад и нямах друг избор, освен да позволя на всеки мъж да ме използва, както намери за добре.
— Аз ти дадох дом — каза дрезгаво Кириан, едва движейки напуканите си, окървавени устни. — Обичах те. Защитавах те от всеки, който би искал да те нарани.
Тя го изгледа с присвити очи.
— Нямам никакво намерение да те оставя да воюваш с римляните, а аз да седя вкъщи и да примирам от страх, че те ще нахълтат в дома ми и ще ме измъчват, за да се доберат до теб. Не искам да свърша като съпругата на Джулиън, съсечена в собственото си легло, или да бъда продадена в робство. Стигнах твърде далеч, за да се върна отново към ровенето сред отпадъците и необходимостта да продавам тялото си. Искам сигурност и ще направя всичко, за да я имам.
Теона не би могла да го нарани повече. Явно тя никога не бе гледала на него като на нещо повече от източник на пари. Кириан не можеше да повярва в това. Отказваше да повярва. Трябваше да е имало миг, поне един, когато я е било грижа за него. Възможно ли бе да е бил толкова сляп?
— Обичала ли си ме някога?
Теона сви рамене.
— Ако това е някаква утеха, ти беше най-добрият любовник, който съм имала. Със сигурност ще ми липсваш в леглото.
Кириан нададе изпълнен с болка и ярост рев.
— По дяволите, Теона — каза Валерий, когато се върна. — Трябваше да възложа на теб да го изтезаваш. Аз не можах да изтръгна нито един подобен вик на болка.
В стаята влязоха войници, които носеха голям кръст. Те го оставиха на пода до масата, а после срязаха въжетата, придържащи Кириан към плочата. Не можейки да се задържи прав на счупените си крака, той се строполи на земята. Войниците го вдигнаха грубо и го стовариха върху кръста. Кириан продължаваше да наблюдава Теона. На лицето й не се появи дори съжаление. Тя просто гледаше с нездрав интерес.
Пред очите му отново изникнаха разстроените лица на родителите му, когато той напусна дома си в деня, в който се ожени за нея. Чу предложението, което Зетес направи на Валерий. Кириан бе предал всички заради нея. А сега тя дори не си правеше труда да се престори, че съжалява за това, което му бе причинила. За това, което бе причинила на семейството и страната му. Той бе последната надежда на Гърция да избегне римската тирания. Единственият, който стоеше между своя народ и робството. Със своето предателство Теона бе унищожила всичките им надежди за свобода. И всичко това, защото бе ужасен глупак…
Последните думи, които баща му бе казал на раздяла, още звучаха в ушите му: „Тя не те обича, Кириан. Нито една жена няма да те обича истински и ще си пълен глупак, ако повярваш в обратното!“
Един войник постави метален гвоздей върху китката му, като го държеше с два пръста, а другият замахна с големия, тежък чук. И го стовари върху главата на гвоздея…
Аманда се събуди с вик от болката, която почувства, когато металното острие прободе ръката й. Тя седна и сграбчи китката си с другата ръка, за да се увери, че всичко е било само сън. Разтърка мястото, взирайки се в него. Ръката й си беше същата както винаги и все пак… Сънят бе реално преживяване. Сигурна бе в това.
Водена от сила, която не разбираше, Аманда излезе от стаята си, за да намери Кириан. Тя се затича през тъмната къща. Беше точно след зазоряване, когато се изкачи по махагоновото стълбище и пое по дълъг коридор. Следвайки инстинкта си, стигна до една стая в западната част на къщата. Без да се колебае, Аманда отвори двойните врати на спалнята, която бе два пъти по-голяма от нейната. Една свещ гореше на шкафчето до старинно, покрито с балдахин легло, хвърляйки сенки на отсрещната стена. Плътните завеси в златисто и кафяво бяха дръпнати настрани и завързани за колоните на леглото, но фините кремави драперии го опасваха от всички страни. Въпреки това младата жена видя нейния Нощен ловец да се гърчи сред чаршафите, сякаш бе в плен на същия кошмар, който бе сънувала и тя.