![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Добре де — продължава той сам, докато Осби вглъбен с усмивка на унесено равнодушен към всичко наркоман прокарва ръка по грапавата топчесто-релефна повърхност на чувствените женствени извивки на алпийския масив в ъгъла, той и извисяващият се леден връх и тъмносинята нощ… — значи това е временна слабост на характера, приумица. Като да мъкнеш проклетата „Мендоса“236. — Всички други във Фирмата използват автомати „Стен“. Леката картечница „Мендоса“ тежи три пъти колкото „Стен“, а в последно време никой не е виждал 7-милиметрови мексикански патрони „маузер“, дори и на Портобело Роуд237: тя не притежава величествената Гаражна Простота или скорострелност на „Стен“, но въпреки всичко Пирата я обича (да, в наши дни това най-вероятно може да бъде определено като любов) — нали разбираш, тук работата е в размяната, нали? — носталгията по нейния затвор с пряко действие от типа на „Луис“238, възможността да извадиш цевта за секунда (да си опитвал някога да свалиш дулото от „Стен“?) и наличието на двуглав ударник в случай че единия се повреди… — Нима ще се оставя да ме спре разликата в теглото? Това е моя приумица, за мен теглото няма значение, иначе как щях да измъкна онова момиче, а?
— Аз не съм ви подчинена. — Статуя във виненочервено релефно кадифе от шията до китките и надолу до петите, и откога наблюдава тя от сенките, джентълмени?
— О, подчинена си и още как — срамежливо отвръща Пирата.
— Щастливата двойка! — внезапно измучава Осби, взема нова щипка нещо с вид на настъргано индийско орехче и облещва очи до бяло, като цвета на миниатюрната планина. Киха гръмогласно из кухнята и с изумление установява, че обхваща тези двама в едно зрително поле. Лицето на Пирата потъмнява от смущение, а на Катье остава непроменено, наполовина озарено от светлината от съседната стая, наполовина в тъмносиви раирани сенки.
— Значи трябваше да те оставя там, а? — И когато тя само свива нетърпеливо устни. — Или мислиш, че някой тук е бил длъжен да те издърпа?
— Не. — Загря най-после. Пирата бе задал въпроса само защото в него се зараждаше мрачно подозрение, че Някой Тук може да означава произволен брой хора. Но за Катье дългът е нещо, което трябва да бъде изтрито. Нейният упорит стар порок е, че тя иска да кръстосва морета, да свързва страни, между които е невъзможен какъвто и да е обменен курс. На среднохоландски са пели нейните предци:
за любовта несъизмерима със злато, златен телец, дори в този случай със златен глиган. Но в средата на XVII век вече не били останали никакви златни свине, а само от тленна плът като на Франс ван дер Гроов, още един прародител, който отплавал за Мавриций с пълен трюм от тези живи глигани и пропилял тринайсет години да мъкне своята аркебуза през абаносовите гори, да броди из блатата и потоците застинала лава и, по необясними за него причини, методично да изтребва местните дронтове240. Холандските свине се погрижили за яйцата и по-младите птици. Франс подпирал дулото на ченгела, старателно се прицелвал от 10 или 20 метра в родителите им, натискал спусъка бавно с взор фокусиран в сменящата перушината си уродлива грозотия, докато съвсем близо, захванат от челюстите на серпантината вече се придвижвал надолу разцъфналият в червено напоен с вино фитил — и неговата жар върху бузата била „като мое лично малко светило и разпоредник на моята Поличба…“ както пишел у дома на по-големия си брат Хендрик, — а той откривал притуления с другата ръка запалителен барут, върху подсипа светвал внезапен блясък и пробягвал през запалителния отвор, трясъкът на изстрела отеквал от стръмните скали, а откатът блъскал приклада в рамото му (отначало кожата там се изприщвала и ожулвала, а по-нататък след първото лято вече била втвърдена и вроговена). И глупавата тромава птица, неприспособена да лети нито да тича дори бавно, за какво изобщо стават?, неспособна даже да определи къде дебне нейния убиец, бивала разкъсана сред шуртяща кръв и хрипливо издъхвала…
236
Лека картечница Мендоса Ф-1933 с тегло 11 кг. Разработена в 1934 г. от Рафаел Мендоса за мексиканската армия. — Б.пр.
237
Търговска улица в лондонския район Норт Кенсингтън с магазинчета и сергии. В миналото е била известна като черен пазар, където можело да се намери всичко, включително и рядко срещани амуниции. — Б.пр.
238
Лека картечница „Луис“ създадена в 1911 г. от американския изобретател Айзак Хютън Луис (1858–1931) и останала на въоръжение в американската и британската армии до края на Корейската война (1953). — Б.пр.
239
„По-скъпа си ми от глиган,/ Целият от чисто злато изкован.“ (ср.хол.) — Източникът на тези среднохоландски строфи е Тевтонска митология (1882) от Якоб Грим. Стиховете произхождат от среднохоландския романс Ланстлот и Сандрин строфа 374, в която благородният рицар отправя това нежно обяснение в любов към своята дама. Според обяснението на Грим, скандинавският бог на мира и любовта Фрейр (или Фрей) често се появявал придружен от глиган. По Коледа на този бог били предлагани „изкупителни глигани“ в очакване на мир и плодородие през идната година. Други „златни глигани“ в скандинавската и тевтонската митология свидетелстват за популярността на Фрейр, тъй като богът олицетворява един изцяло съзидателен, репродуктивен принцип. В примитивната тевтонска култура е възможно дори да е бил могъщ колкото Вуотан или Тунар. — Б.пр.
240
Дронт (Raphus cucullatus) е изчезнала нелетяща птица от семейство Гълъбови, висока повече от метър, живяла на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Португалците я нарекли Додо, а дошлите по-късно холандци — Дронт. „Dronte“ (ср.хол.) — „подут“. За унищожението й, освен корабните екипажи, спомогнали и заселените по островите домашни животни, които събирали яйцата й за прехрана. Додо (Дронт) е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората и по тази причина е често използван символ на изтребването на видовете. — Б.пр.