Электронная книга - «Повикът на ангела [bg]». Краткое содержание книги:
Романтична комедия и високоволтов трилър. Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал! Ню Йорк, летище „Кенеди“. В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново… но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони. Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той — ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда джиесема на другия. Оказват се свързани с тайна, която смятат, че отдавна са погребали…
— Никога ли не сте споделяли истината с вашия приятел?
— Не. Няколко пъти си мислех да го сторя. Имах угризения, знаех, че се чувства зле и че вегетира в Сан Франциско. Говорих с Франческа и всеки път тя ме разубеждаваше, още повече…
— … още повече че нейната фондация ви плащаше щедро, за да запазите мълчание.
— Слушайте, никога не съм претендирал, че съм положителна личност — защити се Жорж. — Само Джонатан вярваше в това.
— А Франческа?
— Продължава да живее в Ню Йорк със сина си. След смъртта на баща й основно тя се занимава с фондацията.
— Има ли си някого?
— Не знам. Понякога идва с придружител на благотворителните вечери или на премиерите на спектакли, но това не означава, че излиза с мъже. Добре, ще ме освободите ли, по дяволите?
— Не повишавай тон, ако обичаш. За какво намеква тя в писмото си с думите: „Мислех, че си разбрал всичко, като си прочел пресата“?
— Нямам представа!
Мадлин се изпълни с подозрение. Беше готова да се обзаложи, че по този въпрос Жорж лъжеше. Като си възвръщаше присъствието на духа, той дори започна да заплашва:
— Вие, предполагам, си давате сметка, че щом ме освободите, ще изтичам в полицейския участък и…
— Не вярвам, не.
— Защо?
— Защото полицията съм аз, глупако!
Налагаше си да се успокои. Намираше се в рискована ситуация. Какъв трябваше да бъде следващият ход? Да му бутне дулото на глока в устата? Да му налее вода в дихателните пътища, за да го задави? Да му отреже крайчето на пръста?
Тип като Дани за по-малко от пет минути щеше да принуди Жорж да говори. Но не беше сигурна дали самият Дани би желал тя да мине от другата страна.
Взе нож от кухнята, отразя една от връзките, които стягаха Жорж, така че освободи дясната му ръка.
— Останалото ще направиш сам — каза тя и напусна апартамента.
22
Призракът от Манчестър
Тайната, която човек пази, е като грях, който не изповядва: тя покълва, изпълва се с поквара в нас и започва да се храни с други тайни.
Хуан Мануел де Прада144
Сряда, 21 декември
Лондон
Самолетът на „Бритиш Еъруейс“ кацна на летище „Хийтроу“ в 7 часа сутринта, в мрак, дъжд и мъгла. Това „английско“ време не притесни особено Джонатан: той не беше дошъл тук на почивка. Едва слязъл, смени няколко долара и отиде на гишето на фирмата за отдаване на коли под наем „Херц“, за да получи машината, която предната вечер беше запазил по интернет.
От Лондон трябваше да кара четири часа по магистралата, за да стигне до Манчестър. Първите километри бяха кошмарни: Джонатан имаше чувството, че никога няма да свикне с движението отдясно. Антибритански настроения му минаваха през съзнанието (непрекъснато критикуваха арогантността на французите, но какво да си мисли човек за народ, който отказваше да въведе еврото, продължаваше да поддържа движение отляво и даваше знак за почест, като вдигаше показалеца и средния пръст?), но бързо отхвърли етноцентристките клишета. Пое дълбоко въздух и си каза, че е достатъчно да остане верен на дзен идеята да кара по-бавно и да се концентрира.
След това стигна до кръгово движение, щеше да сбърка посоката, искаше да подаде мигач, но оплете командите и включи чистачките, накрая едва не се бутна в кола от отсрещното платно.
По магистралата караше внимателно, следеше ориентирите и указанията за оставащите километри. В предградията на Манчестър включи джипиеса и посочи на навигатора координатите на полицейския участък в Чийтъм Бридж. Беше отведен до сивееща сграда, пред която усети изблик на вълнение. Мястото беше точно такова, каквото си го беше представял. Тук Мадлин беше работила, тук в една мъглива утрин Ерин Диксън беше дошла, за да съобщи за изчезването на дъщеря си…
В приемната той се осведоми дали детектив Джим Флеърти все още работи там. Тъй като му отговориха положително, попита дали полицаят може да го приеме.
— Имам да му съобщя нови елементи по едно от неговите разследвания.
Рецепционистката говори с някого по телефона, след което го помоли да я последва. Те пресякоха голяма зала, организирана като общ офис, той си спомни, че я е видял на старата снимка от рождения ден на Мадлин. Полицейският участък си беше все същият. През всичките тези години нищо не се беше променило с изключение на това, че постерът на Кантона беше изчезнал и на негово място бе окачен портретът на Уейн Руни145.
вернуться
144
Хуан Мануел де Прада (1970) е един от най-талантливите съвременни испански писатели, лауреат на наградата „Планета“; цитатът е от криминалния му роман „Бурята“.
вернуться
145
Уейн Руни (1985) е английски футболист, който играе в „Манчестър Юнайтед“ и в националния отбор на Англия като нападател.
![Повикът на ангела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/4/povikt-na-angela-bg-download.jpg)
