Мъртва като теб [bg]

И наистина нямаше.

Но имаше проблем. Не само с това, че Бенедикт не е евреин и не е богат. Той не беше амбициозен, така както биха искали нейните родители — във финансов смисъл. Той имаше амбиции, но в друга посока. Работеше за местна благотворителна организация, помагаше на бездомни хора. Искаше да подобри участта на онеправданите. Мечтаеше за деня, когато никой няма да спи по улиците в този богат град. Тя го обичаше и му се възхищаваше за това.

Майка ѝ бе мечтала тя да стане лекар, навремето и Джеси мечтаеше за това. После, когато реши, че е по-добре да учи за медицинска сестра в Университета на Саутхемптън, родителите ѝ бяха приели това. Е, майка ѝ не така благосклонно, като баща ѝ. Щом завърши, Джеси реши, че иска да направи нещо, за да помогне на бедните, затова започна работа, която обичаше, но не ѝ носеше приходи — като медицинска сестра съветник на наркозависими в един център на Олд Стайн в централен Брайтън.

Работа без перспективи. Не беше нещо, което родителите ѝ лесно биха преживели. Но те се възхищаваха на отдадеността ѝ, в това нямаше съмнение. Бяха горди с нея. И очакваха зет, с когото също да се гордеят. От само себе си се подразбираше, че той трябваше да печели добре, да осигурява прехраната, за да може Джеси да води живота, с който бе свикнала.

А в случая с Бенедикт това беше проблем.

— Ще се радвам да се срещна с тях, когато кажеш. Знаеш го.

Тя кимна и стисна ръката му.

— Ще ги видиш следващата седмица на бала. Ще са възхитени от теб, сигурна съм.

Баща ѝ беше председател на голяма местна благотворителна организация, която събираше пари за еврейски каузи по целия свят. Беше резервирал маса на един бал за набиране на средства в хотел „Метропол“, като Джеси бе свободна да доведе и приятел.

Тя вече беше купила роклята си и се нуждаеше само от чифт нови обувки. Трябваше само да помоли баща си за пари, които той щеше да ѝ даде с удоволствие. Но тя някак не можеше да се накара да го направи. Днес си беше харесала едни „Аня Хиндмарч“ на една разпродажба в местен магазин, „Мариеле“. Бяха ужасно секси, но все пак изискани. Черна лачена кожа, дванайсетсантиметрови токове, каишки на глезените и изрязани на пръстите. Но двеста и петдесет лири си бяха много пари. Тя се надяваше, че ако изчака, ще ги намалят още. Ако някой ги купеше междувременно, е, нищо. Щеше да си намери други. В Брайтън не липсваха магазини за обувки. Щеше да открие нещо!

Мъжа с обувките беше съгласен с това.

Той стоеше точно зад нея в магазина за обувки „Дея“ в Кенсингтън Гардънс по-рано днес. Чу как тя каза на продавачката, че иска нещо изискано и секси, защото с годеника ѝ щели да ходят на важно събитие. После стоя зад нея и в „Мариеле“, малко по-надолу по улицата.

И трябваше да признае, че черните лачени обувки с каишки, които тя изпробва, но не купи, са доста секси. Ама много секси.