Хаос [bg]

— Ще ви бъда много благодарен, ако ме изчакате няколко минути — обърна се Худ към Хаузен.

— Разбира се — отвърна германецът. — Ще се видим пак в офиса ми.

— Това, за което говорехме преди малко… — каза той. — Ще си поговорим още. Мога да ви помогна.

— Благодаря — каза германецът, кимна учтиво на Нанси и се отдалечи.

Худ я загледа. Не знаеше какво вижда тя в погледа му, но онова, което той съзря в нейните очи, беше смъртоносно. Нежността и желанието пак бяха там, в старата взривоопасна комбинация.

— Съжалявам — произнесе тя.

— Няма нищо — каза Худ. — Почти бяхме приключили.

— Нямах предвид това — усмихна се Нанси. Вратът и бузите му поаленяха. Той се усети като последния глупак.

Нанси погали лицето му и каза:

— Имаше причина да си тръгна по онзи начин.

— Разбира се, че е имало — възкликна Худ. — Ти винаги си имала причина за всичко. — Той хвана ръката й и я свали. — Как ме намери?

— Трябваше да върна едни едни книжа в хотела — каза тя. — Пиколото ми каза, че някой си „Пол“ разпитвал за мен и че бил заедно със заместник-министъра на външните работи Хаузен. Обадих се в офиса на Хаузен и веднага дойдох.

— Защо? Тя се изсмя.

— Господи, Пол, има поне дузина причини. Да се видя с теб, да се извиня, да обясня… но най-вече да те видя. Страшно ми липсваше. Следях кариерата ти в Лос Анджелис, доколкото ми беше възможно. Страшно бях горда с постиженията ти.

— Бях като луд — каза той.

— Разбирам го, но ми се струва малко чудно. Никога не съм предполагала, че можеш да бъдеш толкова амбициозен.

— Не амбицията ме пришпорваше, а отчаянието. Непрекъснато работех, за да не се превърна в някой Хийтклиф, седнал на Брулените хълмове в очакване да умре. Защото това направи с мен ти, Нанси. Остави ме болен на умиране и толкова объркан, че единственото нещо, което запълваше съзнанието ми, беше да те намеря и да оправя всичко онова, което е било погрешно. Толкова много се нуждаех от теб, че дори и да беше избягала с друг мъж, щях да му завиждам, а не да го ненавиждам.

— Нямаше друг мъж — каза тя.

— Няма значение. Можеш ли да проумееш цялата бездна от отчаяние, в която бях потънал?

За пръв път от началото на разговора им Нанси леко поруменя.

— Да — каза тя. — Защото и аз се чувствах по същия начин. Но аз бях изпаднала в ужасна беда. Ако бях останала или ако ти бях казала къде отивам…

— Какво? — запита настойчиво Худ. — Какво щеше да се случи? Как е възможно нещо да се окаже по-страшно от онова, което се случи? — Гласът му се прекърши и той с мъка потисна зародилия се в гърлото му хлип и се извърна настрани.

Тя се приближи до него и отново погали бузата му. Този път той не отмести ръката й.

— Пол, аз откраднах копия от чертежите на една нова интегрална схема, която моята компания се канеше да произвежда, и ги продадох на една компания в Европа. В замяна получих цял куп пари. Щяхме да се оженим, щяхме да бъдем богати, а ти щеше да станеш страхотен политик.