![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
В този момент, въпреки пороя горящи копия, неуморната решимост и численото превъзходство на картагенците започнаха да си казват думата. Жителите на града нямаха време да възстановят новите поражения по стената и непрекъснатите атаки най-сетне пробиха проход. Въпреки героизма на защитниците позицията беше задържана. През следващите дни последваха нови успехи, но после, тъкмо когато зимата наближаваше, Ханибал беше принуден да зареже обсадата, за да потуши голямо въстание на дивите племена покрай река Тагус. Заместникът му Махарбал продължи енергично с щурма и успя да спечели още територия, като принуди отслабените защитници да се оттеглят в цитаделата. Положението на нападателите беше подсилено от факта, че холерата и други болести започнаха да вземат жертви сред жителите на града; запасите им от храна и оръжия също се топяха опасно бързо.
Когато Ханибал потуши въстанието и се върна, краят беше близо. Картагенският военачалник направи предложение на първенците на Сагунт. Колкото и да не беше за вярване, те отказаха да го приемат. Краят на годината наближаваше, когато се приготвиха за последен решителен щурм. Благодарение на показаната неведнъж доблест Малх, синовете му и копиеносците им бяха избрани да участват в тази последна атака. Както обикновено, Ханибал и неговите скутарии също се включиха в нея.
Много преди зимното слънце да обагри хоризонта на изток, те се построиха на петдесетина крачки от стената. Зад тях, до самото подножие на склона, бяха наредени отряди от всички войски с изключение на конницата. Ако се изключеше отделно дрънчене на ризница или кашляне, войниците стояха мълчаливо. Дъхът на хилядите бойци излизаше на пара в мразовития влажен въздух и беше единствената проява на вълнението, което изпитваха всички. Като награда за продължителните им усилия и защото жителите на Сагунт бяха отказали да преговарят, Ханибал беше казал на войниците, че градът ще бъде на тяхно разположение след падането му. Картаген щеше да вземе дял от плячката, но основата част щеше да е за тях, включително и жителите — мъже, жени и деца.
В стегнати редици те чакаха, докато дървените тераси бяха избутани напред на светлината на факли. Вече не се нуждаеха от огромната кула с нейните прашкари, копиеносци и катапулти. Поради липса на хора и оръжия защитниците вече се бяха отказали от опитите си да унищожат обсадните машини на картагенците. Това означаваше, че работата по подриването на стената може да продължи по-бързо отпреди. Според главния инженер цитаделата щеше да падне още преди пладне.
Предсказанието му се оказа вярно. Когато първите оранжеви пръсти на зората се протегнаха в небето, се разнесе зловещ грохот. Миг по-късно от средата на цитаделата се надигнаха огромни облаци пушек. Чуваше се пращене на горящо дърво. Картагенците изобщо не им обърнаха внимание. Вече не им пукаше какво правят жителите на града. Повечето войници, които работеха по терасите, се изтеглиха максимално бързо. Опасността да бъдат смазани беше твърде голяма. Въпреки това обаче някои останаха да завършат задачата.
Не се наложи да чакат дълго. Със зашеметяваща бързина голяма част от стената на цитаделата внезапно рухна. Последваха я други, още по-големи участъци. Камъни и тухли, стояли по местата си от десетилетия и дори векове, падаха с трясък от височина повече от пет етажа. Шумът беше оглушителен. Някои от онези на дървените тераси не успяха да се измъкнат навреме. Къси задавени писъци ознаменуваха ужасната им смърт. Бостар стисна зъби. Това се очакваше. Както беше казал баща му, обикновените войници можеха да се жертват. Загубата на определен брой от тях нямаше значение. За Бостар обаче имаше, както и изнасилванията, изтезанията и убиването на цивилни, които скоро щяха да последват. Мрачната природа на Малх и още по-черната на Сафон като че ли не се влияеха от подобни неща, но Бостар усещаше как те вредят на душата му. Той обаче не позволи това да отслаби решимостта му. Залозите бяха прекалено големи. Разгромяването на Рим. Отмъщение за любимия му по-малък брат Ханон. Възстановяването на отношенията със Сафон. Нямаше представа дали ще постигне успех в някои от тези неща. Последното му се струваше най-малко вероятно.
Огромни облаци прах изпълниха въздуха, но когато най-сетне започнаха да се разсейват, чакащите картагенци видяха огромния незащитен пробив, разкрил се пред тях. По склона отекнаха ликуващи викове. Най-сетне победата беше на една ръка разстояние.