Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
— И на епископа — също — рече жена му. — Моето истинско име е Детестай о Пекадо е Фазей о Дирейто. — „Ненавиждай греха и прави добро“, преведе си Ендър. — Името на мъжа ми може да се съкрати до красивото „Амай“ — обичам те. Но моето? Можеш ли да си представиш да се обърнеш към приятел с „О, Детестай!“ — Разсмяха се. — Любов и омраза, ето кои сме ние, мъж и жена. Как ще ме наричаш, ако прозвището „Християнин“ е твърде пресилено за мен?
Ендър се вгледа в лицето й — беше се посбръчкало и някой по-критичен би я нарекъл възрастна. И все пак усмивката й бе весела, очите й излъчваха сила и от това изглеждаше много по-млада, по-млада дори от Ендър.
— Бих те наричал Белеса, но съпругът ти може да ме обвини, че флиртувам.
— Не, той би ме нарекъл Беладона — от красотата до отровата има една крачка. Нали така, дом Кристау?
— Мое задължение е да поддържам скромността ти.
— Както мое задължение е целомъдрието — отвърна тя.
При тези думи Ендър не се стърпя да погледне едното, а после и другото легло.
— Аха, ето още един, който е любопитен за нашия целомъдрен живот — рече сейфейрото.
— Не — каза Ендър. — Но си спомних, че Сан Анджело подтикваше мъжа и жената да споделят едно легло.
— Единственият начин това да стане — отвърна арадората, — е единият от нас да спи през нощта, а другият — през деня.
— Правилата трябва да бъдат нагодени към силата у Децата на ума — обясни сейфейрото. — Не ще и съмнение, че някои могат да споделят едно легло и да останат целомъдрени, но жена ми е все още прекалено красива, а желанията на плътта ми — прекалено настойчиви.
— Точно това имаше предвид Сан Анджело. Той казваше, че брачното ложе би трябвало да бъде постоянната проверка на вашата любов към познанието. Надяваше се всеки мъж и жена от ордена след известно време да реши да се възпроизведе не само умствено, но и в плът и кръв.
— Но в момента, в който го направим — рече сейфейрото, — би трябвало да изоставим Децата.
— Това е едно от нещата, които нашият скъп Сан Анджело не е разбирал, защото през живота му не е съществувал манастир на ордена — рече арадората. — Манастирът става нашето семейство и да го изоставиш, ще е толкова болезнено, колкото и да се разведеш. След като корените се укрепят, растението не може да бъде изтръгнато без голяма болка и разкъсване. Затова спим на отделни легла и притежаваме не повече от достатъчната сила, за да останем в любимия си орден.
Тя говореше с такова задоволство, че, противно на волята му, очите на Ендър се насълзиха. Тя забеляза това, изчерви се и извърна поглед.
— Не плачи за нас, Говорителю Андрю. Ние изпитваме повече радост, отколкото страдание.
— Не — каза сейфейрото, — дори безбрачните свещеници намират нашето брачно целомъдрие най-малкото за ексцентрично.
— Но не и аз — рече Ендър.
За миг му се прииска да им разкаже колко близки бяха отношенията му с Валънтайн — почти толкова, колкото да обичаш съпруга, но да запазиш целомъдрието на сестра си. Ала мисълта за нея пропъди думите му. Седна на леглото на сейфейрото и обхвана с длани лицето си.
— Да не се е случило нещо лошо? — попита арадората.
В същия миг дланта на сейфейрото нежно го докосна по темето.
Ендър вдигна глава, опита се да прогони неочаквания прилив на обич и копнеж по Валънтайн:
— Боя се, че това пътуване ми струва повече от всяко друго. Напуснах сестра си, която пътуваше с мен от дълги години. Тя се омъжи в Рейкявик. Това стана само преди около седмица, но откривам, че ми липсва повече, отколкото очаквах. Вие двамата…
— Да не искаш да ни кажеш, че ти също си целомъдрен? — попита сейфейрото.
— А сега си и вдовец — прошепна арадората. На Ендър изобщо не му се видя неестествено да определят загубата на Валънтайн с такива думи. Джейн прошепна в ухото му:
— Ако това е част от някакъв твой стратегически план, Ендър, признавам си, че е прекалено дълбок за мен.
Ала, разбира се, не беше част от никакъв план. На Ендър му се стори заплашително да усеща как губи самообладание по такъв начин. Предишната нощ, в дома на Рибейрови, той бе господар на положението; а сега чувстваше как се предава пред тези женени монаси — при това с такова увлечение, каквото бяха показали Куара или Грего.
— Мисля — рече сейфейрото, — че си дошъл тук да потърсиш повече отговори, отколкото са въпросите ти.
— Сигурно си много самотен — рече арадората. — Сестра ти е намерила завета на семейното пристанище. Ти също ли го търсиш?
— Не мисля — рече Ендър. — Боя се, че прекалих с гостоприемството ви. Не се предполага неръкоположените монаси да изслушват изповеди.