Човекът във високия замък [The Man in the High Castle - bg]

— Отряд командоси очаква заповедите ми в пълна бойна готовност — продължи Кройц фон Меере. — Пет сигурни момчета — той се ухили. — Приличат на цигулари — бледи, изтънчени лица. Одухотворени. Като студенти от Духовната академия. Имат чудесно прикритие — ще кажат на японците, че са струнен квартет…

— Квинтет — поправи го Райс.

— Добре де. Ще влязат през парадния вход — с официални костюми и всичко останало — той погледна консула. — Облечени са досущ като вас.

„Благодаря — помисли си Райс“.

— Ей така, без да се крият от никого. Посред бял ден. Отиват при този — Вегенер. Наобикалят го — все едно че го питат нещо, че му носят някакво важно съобщение. Никакво насилие. Само тихичко ще кажат: „Хер Вегенер, ако обичате последвайте ни. Знаете защо.“ И незабележимо за окото пробождане с тъничка игла право в гръбначния стълб. Боц — колкото да бъдат парализирани нервните центрове.

Райс кимна замислено, докато отваряше пощата.

— Слушате ли ме?

— Ganz bestimmt37.

— После отново навън — в колата и право в моята служба. Японците естествено ще се изправят на нокти, но ще останат вежливи до край — Кройц фон Меере стана от бюрото и подигравателно изобрази японски поклон. „Колко грозно, да мами нас, хер Кройц фон Меере. Обаче, довиждане, хер Вегенер…“

— Бейнс — каза Райс. — Нали това му беше фалшивото име?

— Бейнс, да. „Колко мъчно, да вижда вас отива си. Много разговаря може би друг път“ — телефонът на бюрото на Райс иззвъня и Кройц фон Меере млъкна изненадан. — Може да е за мен — той понечи да вдигне слушалката, но Райс го изпревари.

— Райс слуша.

Непознат глас произнесе в слушалката:

— Консул, обаждаме се от телепредавателната станция на Нова Шотландия. Спешно повикване за вас от Берлин.

— Добре.

— Един момент — тихо пращене в слушалката. После друг глас — на телефонистката от Берлин: — Kanzlei38.

— Говори телепредавателната станция на Нова Шотландия. Готови сме да приемем разговора за райхконсула Х. Райс в Сан Франциско.

— Почакайте — настъпи дълга пауза, през която Райс продължи да преглежда пощата. Кройц фон Меере гледаше в тавана. После изведнъж се разнесе нисък мъжки глас, от който Райс настръхна: — Хер Консул, извинете че ви накарах да чакате. Обажда се доктор Гьобелс.

— Да, канцлер — Кройц фон Меере се ухили насреща му.

— Генерал Хайдрих току що ме помоли да се свържа с вас. По всичко изглежда, че в настоящия момент в Сан франциско пребивава агент на абвера на име Рудолф Вегенер. Нареждам ви да окажете пълно съдействие на всички действия, които ще бъдат предприети спрямо него. В момента не разполагаме с необходимото време за да ви запозная с подробностите. От вас се иска само да се поставите в разпореждане на полицията. Ich danke Ihnen sehr dabei39…

— Разбирам, хер канцлер.

— Приятен ден, консул — райхканцлерът затвори.

Кройц фон Меере го гледаше внимателно.

— Прав бях, нали?

— Няма какво да се обсъжда повече — Райс сви рамене.