Активната страна на безкрайността
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Активната страна на безкрайността». Краткое содержание книги:
Думите на дон Хуан оставиха неприятен вкус в устата ми. Аз действително усещах наближаващото нападение и се страхувах от него. И понеже цял живот се бях скривал зад някаква прекомерна активност, и сега потънах цял в работа. Изнасях лекции в курсовете, водени от мои приятели в различни колежи из Южна Калифорния. Пишех като луд. Мога да кажа без никакво преувеличение, че изхвърлих десетки ръкописи в кошчето за боклук, защото не отговаряха на едно задължително изискване, което дон Хуан ми бе описал като знак за нещо, което е приемливо за безкрайността.
Той каза, че всяко нещо, което правя, трябва да бъде магически акт. Акт, свободен от натрапчиви очаквания, опасения от провал, надежди за успех. Свободен от култа към аз-а; всичко, което правя, трябва да бъде импровизация; магическо дело, в което аз свободно се отварям за импулсите на безкрайното.
Една вечер, както сядах на писалището, подготвяйки се за всекидневната работа над ръкописите, за миг ми прималя. Помислих си, че ми се зави свят, защото бях станал много рязко от килимчето, на което бях правил упражненията си. Зрението ми се замъгли. Пред очите ми се появиха жълти петна. Имах чувство, че ще припадна. Още повече ми прималя. Пред мен се появи огромно червено петно. Започнах да дишам дълбоко, опитвайки се да уталожа възбудата, която предизвикваше това зрително смущение. Изпълни ме изключителна тишина, до такава степен, че се усетих обграден от непроницаем мрак. През ума ми прелетя мисълта, че съм загубил съзнание. Обаче усещах стола си, писалището; долавях всичко около себе си през мрака, който ме обвиваше.
Дон Хуан казваше, че магьосниците от неговата линия смятат за един от най-желаните резултати от вътрешното мълчание определено енергийно взаимодействие, което винаги се предшества от силна емоция. Той смяташе, че моите спомени са средството да се възбудя до такава крайност, че да изпитам това взаимодействие. Това взаимодействие се проявява като оттенъци, които се проецират върху всякакъв хоризонт в света на всекидневния живот, било то планина, небето, стена или просто дланите на ръцете. Той ми обясни, че това взаимодействие на оттенъци започва с появата на леко лилава мазка на хоризонта. С течение на времето тази лилава мазка започва да се разпростира, докато обхване целия видим хоризонт, като надигащи се буреносни облаци.
Той ме увери, че после една точка наситено червено като нар сякаш пробива лилавите облаци. Той каза, че колкото по-дисциплинирани и опитни стават магьосниците, тази яркочервена точка се разраства и накрая избухва в мисли или видения, или — когато става дума за образован човек — в изписани думи; магьосниците или наблюдават видения, породени от енергията, или чуват мисли, произнесени като думи, или четат написани думи.
Тази вечер на писалището ми аз не видях никакви лилави мазки, нито някакви прииждащи облаци. Сигурен бях, че нямам нужната дисциплина, която се изисква от магьосниците за такова енергийно взаимодействие, но пред мен се появи огромната точка, червена като нар. Тази огромна точка без никакви прелюдии избухна във вид на несвързани думи, които четях все едно че бяха на лист хартия, излизащ от пишеща машина. Думите се движеха пред мен с такава огромна скорост, че ми беше невъзможно да прочета каквото и да било. После чух един глас да ми обяснява нещо. И пак скоростта на гласа беше неподходяща за слуха ми. Думите бяха размазани и бе невъзможно да се чуе нещо смислено.
И сякаш това не стигаше, но почнах да виждам и някакви тежки сцени, каквито човек сънува след преяждане. Бяха гротескни, мрачни, зловещи. После започнах да се въртя и се въртях, докато започна да ми се повдига. С това свърши цялата случка. Каквото и да беше станало с мен, усещах въздействието му във всеки мускул на тялото си. Чувствах се изтощен. Бурното му нахлуване в мен ме ядоса и разстрои.
Втурнах се в дома на дон Хуан да му разкажа тази случка. Повече от всякога имах нужда от помощта му.
— И при магьосниците, и при магиите няма нищо кротичко — отбеляза дон Хуан, като изслуша разказа ми. — Това е първият път, когато безкрайността те връхлита по такъв начин. То е нещо като светкавично нападение. Пълно завладяване на всичките ти способности. Колкото до скоростта на твоите видения, ти сам ще трябва да се научиш да я регулираш. За някои магьосници това е работа за цял живот. По от сега нататък енергията ще ти се явява като прожектирана на киноекран.
— Друг въпрос е дали разбираш това, което се прожектира — продължи той. — За да правиш точна интерпретация, на теб ти е нужен опит. Моят съвет е да не се стряскаш, а да започнеш още от сега. Чети енергията на стената! Истинският ти ум вече изплува и той няма нищо общо с другия ум, който е чуждо устройство. Нека истинският ти ум регулира скоростта. Пази мълчание и не се притеснявай, каквото и да се случи.