Насила оженена
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насила оженена». Краткое содержание книги:
Първия път, когато почувства движение в утробата си, сепнатият й вик събуди Филип, който спеше дълбоко до нея. Той я загледа учудено, полагайки ръка върху меката издутина на корема й, и сам почувства пърхането на малкия живот, който бяха създали.
— Момче е, Габи — гордо заяви Филип. — И след него ще има още едно, после още едно…
— Филип — пошегува се Габи, — не съм сигурна, че искам всяка година да раждам по едно дете.
Макар че го бе казала на шега, тази мисъл я отрезви. Щеше ли да стане кобила за разплод и да я изхвърлят, когато се изхаби, заради Амали или друга като нея?
— Да имаме деца е естествената кулминация на нашите страстни натури — изрече сухо Филип. — Ще трябва ли да си взема любовница, за да ти бъдат спестени неудобствата на майчинството? Тогава за какво ще си ми? — завърши той с невероятно надменен тон.
Габи замълча стресната. Как бе могла да помисли, че се е освободила от неговата жестокост, когато чуваше да я заплашва, че ще си вземе любовница, и я обявяваше за безполезна, щом като не служи на целта, за която я е предназначил животът?…
Филип видя как се промени лицето й и веднага изпита угризения. Какво го накара да я нарани така, когато тя заслужаваше много по-добро отношение? Прекрасно се бе приспособила към усамотения живот в плантацията и бе приела предстоящото майчинство въпреки крехката си възраст. Дори се бе научила да реагира на любовните му ласки с плам, който надминаваше неговия. Откъде тогава идваше тази непреодолима нужда да я наказва? Според първоначалния си план той бе отредил на Габи незначителна роля в своя живот. Но тя се бе превърнала в нещо извънредно важно. А може би го беше страх да покаже любовта си? Да не би мисълта за Сесили още да го преследва?
— Прости ми, скъпа — промърмори разкаяно Филип. — Не знам какво ме прихваща от време на време. Никога не бих те наранил съзнателно. Моля те, повярвай ми.
Тя му прости тази случка, но не я забрави.
Тази нощ Габи за първи път чу барабаните. Бе слушала за магията вуду или обиа — обожествяването на змии, широко разпространено тук, на Мартиника. Бе предположила, че местните жители са католици като французите, но Филип й бе разказал, че силно се увличат и по вуду, особено когато може да им послужи. Свещениците, както обясни той, се мъчеха да накарат робите да изоставят вярата си във вуду, но неуспешно. Тя бе научила и че островитяните твърдо вярват в проклятието на вуду.
Барабаните разтревожиха Габи и тя се примъкна по-близо до Филип. Струваше и се, че предвещават някакво зло. Не знаеше дали робите в Белфонтен практикуват вуду, но трябваше да се досети, че няма причина да са по-различни от останалите. По-късно заспа и сънува стройни черни тела да танцуват около олтар, на който една гола златокожа жена държеше във въздуха змия, приканвайки я да се слее с тялото на Габи. Събуди се цялата обляна в пот и се притисна до Филип, който прекара остатъка от нощта да я успокоява с нежни думи и с правене на любов.
Слънчевата светлина на другата сутрин бе толкова силна, че страховете на Габи напълно се разсеяха. Тя приветства с радост топлите лъчи, дошли след дъждовните и мрачни дни. Доволна, облече най-хубавата си рокля — беше я отпуснала малко, но тя все още й прилягаше добре въпреки забележимата издутина на талията. Затананика си весело с мисълта да иде на гости при Онор и Линет в Льо Шато. Не ги беше виждала, откакто започнала вали непрекъснато, и тяхната веселост ужасно й липсваше. Толкова бързаше да тръгне, че не спря да се върти неспокойно, докато Франсин, красивата мулатка камериерка, нагласяше сребристите й къдрици. След закуска Габи остави съобщение за Филип, че няма да си бъде у дома за обяд, а после тръгна към Льо Шато в карета, карана от Жерар.
Когато стигна в имението, никой не изтича да я посрещне с весело бърборене, както обикновено правеха сестрите Дювал. Тя се приближи нерешително към вратата и не можа да продума, когато на прага се появи Марсел. Той изглеждаше ужасно доволен, че я вижда, и я привлече в хладното фоайе.
— Габи! — възкликна Марсел с нескрита радост. — Колко хубаво е, че пак ви виждам. — Тя остана все така безмълвна, докато той я настаняваше на едно издуто тапицирано кресло в салона. — Не очаквах да ви видя в Льо Шато, защото сестрите ми са в Сен Пиер.
— Аз… не знаех, че са заминали — заекна Габи, все още смутена.
— Искат да изкупят целия Сен Пиер — засмя се снизходително Марсел. — Ще ида при тях след един-два дни, веднага щом свърша работата си тук. — Зелените му очи блестяха като изумруди и Габи се изчерви, когато погледът му се плъзна по закръглената й фигура. — Ами вие? Щастлива ли сте? Липсвахте ми, когато се върнах в дома на сестра си в Ню Орлиънс. Как ви откри Филип?