Четвъртият протокол
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Четвъртият протокол». Краткое содержание книги:
Сър Перегрийн Джоунс поне знаеше, че известните и твърде явни симпатии на Беренсън към десницата го бяха накарали да се въздържи да го предложи за удостояване с рицарско звание. Сега осъзнаваше, че това може би е дало храна на недоволството му.
В началото всички бяха приели, че симпатиите на Беренсън към Южна Африка са само прикритие за истинската му дейност в служба на Съветския съюз. Сега предположението на сър Найджъл Ървинг поставяше нещата в нова светлина.
— Фалшив флаг… — разсъждаваше сър Пади Стриклънд. — Мислиш, той е смятал, че работи за Южна Африка?
— Аз съм озадачен — каза „С“. — Ако е бил таен съветски агент или комунист, защо „Центърът“ не го е ръководил чрез съветска „контрола“? В посолството им има поне пет души, които биха се справили чудесно.
— Е, признавам, че не знам — каза сър Антъни Плъм. Той погледна към другия край на масата и улови погледа на сър Найджъл Ървинг, който бързо спусна клепача на едното си око надолу и пак го повдигна. Сър Антъни насочи погледа си обратно към папката с досието на Беренсън.
Лукаво копеле си, Найджъл, мислеше той, ти не си предполагал. Ти си бил сигурен.
Всъщност Андреев му беше съобщил нещо преди два дни. Не много, просто дрънканици от столовата на посолството. Той пиел с човека от „Направление N“ и си приказвали за занаята въобще. Той споменал за ползата от „фалшиво“ вербуване, а представителят на управление „Нелегални“ се усмихнал, смигнал и почукал с пръст върха на носа си. Според Андреев жестът означавал, че всъщност в момента в Лондон има операция с „фалшиво“ вербуван агент, за която събеседникът му е информиран. Сър Найджъл се беше съгласил.
Още една мисъл мина през главата на сър Антъни: „Ако си знаел наистина ти, стара лисицо, сигурно имаш «източник» в тяхната резидентура.“ И после още една, този път неприятна: „Защо не ни каза веднага?“ Присъстващите са напълно надеждни, нали? У него се събуди червейчето на притеснението. Той вдигна очи.
— Смятам, че трябва сериозно да разгледаме предположението на Найджъл. Струва ми се логично. Как мислиш да действаш, Найджъл?
— Той е предател. В това няма съмнение — каза „С“. — Ако му връчим документите, които получихме по пощата, без съмнение ще се смути доста. Ако след това му дадем доклада на Престън от Южна Африка и ако той е смятал, че работи за тази страна, не би бил в състояние да прикрие чувствата си. Ако е комунист, той щеше да знае за възгледите на Марайс и не би се изненадал. Според мен един опитен наблюдател би могъл да познае реакцията му.
— Ами ако наистина е бил „фалшиво“ вербуван?
— Тогава той ще ни съдейства безусловно и напълно при установяването на вредите. И нещо повече — мисля, че ще се съгласи да съдейства в една обемна операция за дезинформиране на Москва. Ето това вече ще бъде голям плюс за пред съюзниците.
Сър Пади Стриклънд беше спечелен. Постигнаха съгласие да следват тактиката на сър Найджъл.
— Един последен въпрос. Кой ще говори с него? — попита сър Антъни.
Сър Найджъл Ървинг се прокашля.
— Всъщност това е работа на „Петицата“, а, от друга страна, операцията за дезинформиране е работа на „Шестицата“. Освен това аз случайно го познавам отпреди. Бяхме в едно училище.
— Но той е доста по-млад от теб, нали? — учуди се Плъм.
— С пет години. Тогава ми чистеше обувките.
— Добре. Съгласни ли сте всички? Против? Добре, Найджъл, твой е. Дръж ни в течение.
В четвъртък, 27, на лондонското летище Хийтроу кацна един южноафрикански турист, който премина през митницата без никакви проблеми.
Когато се появи на изхода с багажа си в ръка, към него се приближи млад човек и прошепна нещо в ухото му. Едрият южноафриканец кимна утвърдително. Младият пое багажа му и го поведе навън към чакащата кола.
Вместо да кара към града, шофьорът пое по околовръстното шосе М–25, а след това по М–3 към Хемпшир. След около час спряха пред една хубава къща в покрайнините на Бейсингсток. Южноафриканецът, след като се освободи от палтото си, беше въведен в библиотеката. От стола до камината се изправи англичанин с костюм от туид и на същата възраст като неговата. Той го поздрави:
— Хенри Пиенаар, колко се радвам, че те виждам пак! Толкова време мина! Добре дошъл в Англия!