Не е моя работа

— Чудя се къде ли се бави? — казах, като гледах към вратата на ресторанта. — Няма и помен от нея. Не може да се пудри толкова дълго.

Очите на Бикс се замъглиха.

— Нали не мислиш, че тоя плъх...? — започна Бикс.

Аз скочих на крака, и двамата се втурнахме към фоайето на хотела. Кристел не се виждаше никъде. Отидох при портиера и го запитах дали не я е мяркал.

— Мис Годуин напусна хотела преди двадесет минути, сър — отговори той. — С мистър Улман. Дочух, че той й обясняваше нещо за някакви статии, които тя искаше да види.

— О, аз пък ще й покажа татуировките си — простена Бикс.

Ударих го по гърдите.

— Омагьосал я е с торбичките под очите си и спомените за майка си — казах ядосан. — Момичето е развратено.

— Но аз ги харесвам такива, а ти? — попита Бикс, като ме поведе към бара.

Кимнах. И аз ги харесвах такива.