Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
Нани се подразни.
— Но открил ли е нещо конкретно?
— Разбира се, отче Анио. Разкрита е истинската самоличност на трима от апостолите. Знаем, че лицето на Юда Искариот например прилича на това на някой си брат Алесандро Тривулцио, доминиканец, умрял малко след празника за поклонението на Влъхвите, обесен в центъра на Милано…
— Виж ти! Като истинския Юда — промълви папата.
— Така е, Ваше светейшество. Още не сме разбрали дали се е самоубил, или е бил убит, но нашият човек смята, че е бил член на катарска общност, проникнала в манастира.
— Катари ли?
Зениците на Светия отец се разшириха от изумление.
— Катари, Ваше светейшество. Които се смятат за истинската Божия църква. Признават само молитвата „Отче наш“ и отхвърлят свещеническия сан и ролята на папата като единствен представител на Бога на земята…
— Познавам катарите, отче Ториани! — каза папата ядно. — Но смятахме, че всички са изгорени в Каркасон и Тулуза през 1325 година. Епископът на Памиер не ги ли унищожи?
Ториани знаеше тази история. Но не всички бяха измрели. След победата на кръстоносния поход срещу катарите в Южна Франция и падането на Монсегюр през 1244 година цели фамилии еретици бягат към Арагон, Ломбардия и Германия. Онези, които прекосяват Алпите, се установяват край Милано, където някои по-умерени политически сили, като тези на рода Висконти, ги оставят на спокойствие. Но въпреки всичко техните екстремистки идеи постепенно се забравят и накрая много от тях изчезват, без да опазят инаковерските си ритуали и идеи.
— Положението може да стане сложно, Ваше светейшество продължи Ториани много сериозно. — Брат Алесандро Тривулцио не е единственият заподозрян в проповядването на катарската вяра в нашия милански манастир. Преди три дни и друг монах е оповестил еретическата си вяра и е сложил край на живота си.
— Endura? — очите на невестулката проблеснаха.
— Да.
— Господи и вси светии! — изръмжа той. — Тази endura е едно от най-крайните неща, които катарите са вършели. От двеста години вече никой не го прави.
Папският помощник погледна главата на църквата, който, изглежда, не беше разбрал много добре какво е това endura. Анио тутакси му обясни:
— В пасивния вариант — каза той — означава да се даде тържествен обет, че няма да се приема нито храна, нито каквото и да е друго, което може да омърси тялото на катара, стремящ се към съвършенство. Тези нещастници вярвали, че ако умрат чисти, спасяват душите си и ги отдават на Бога. Но съществувал и активен вариант, на самоубийство с огън, който бил осъществен само при обсадата на Монсегюр. Жителите на този последен войнствен катарски бастион предпочели да се хвърлят в една голяма клада, вместо да се предадат на папските войски.
— Монахът, за когото ви споменах, се е запалил, отче.
Нани не можеше да се съвземе от изумлението.
— Трудно ми е да повярвам, че някой е възродил тази стара традиция, отче Ториани. Предполагам, че имате и други факти, за да обосновете тревогата си.
— За съжаление е така. Всъщност имаме причини да смятаме, че доказателствата за съществуването на действаща катарска общност в Милано се крият в стенописа Тайната вечеря, който Леонардо да Винчи довършва в момента. Сам се е нарисувал как разговаря с един от апостолите, зад когото всъщност се крие Платон. А знаете кой е древният вдъхновител на тези проклети еретици?
Невестулката подскочи в стола си.
— Платон? Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Напълно. А най-лошото, отче Анио, е, че тази порочна връзка има своето обяснение. Както знаете, Леонардо е учил във Флоренция под надзора на Андреа де Верокио, влиятелен артист, добре приет от Медичите, и в много близки отношения с Академията, на която Козимо Старши поставя за ръководител някой си Марсилио Фичино. И както също знаете, тази Академия се създаде по подобие на атинската академия на Платон.
— И какво? — помощникът на Александър VI се намръщи, настръхнал от толкова информация.
— Заключението ни е съвсем ясно, отче: щом катарите споделят много от най-съмнителните идеи на Платон, и катарските обичаи — като да не се яде месо — още се тачат в Академията на Фичино, нищо не ни пречи да смятаме, че Леонардо използва творбата си, за да разпространява враждебни на Рим доктрини.
— И какво искате от нас? Да го отлъчим ли?
— Още не. Трябва да докажем недвусмислено, че Леонардо е вписал своите идеи в този стенопис. Нашият пратеник в Милано работи за събирането на тези доказателства. После ще действаме.
— Но, отче Ториани — прекъсна го Анио де Витербо, преди да се разпали още повече, — много артисти, като Ботичели и Пинтурикио, са учили в Академията и все пак са добри християни.