Пътят на Икар
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят на Икар». Краткое содержание книги:
Протагонистът на романа, Зенон Балов, е първият човек, роден на астероида. Вече младеж, той се бори да открие мястото си и себе си. Опознава Икар и тайните му, пазени от него и от повечето хора; сблъсква се със странни и чудни неща, често върти около себе си цялото общество на Икар. Обича, търси щастие, ревнува. Накрая изчезва при неясни обстоятелства — може би паднал в черна дупка, а може би пръв от всички хора срещнал извънземен разум.
Източник: [[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Пътят_на_Икар|БГ-Фантастика]]
Психороботите, както казах вече, са същите: Коро, Тоби, Моно, Лосо — имената им са написани на гърдите и гърба като състезателни номера на спортисти, за да не ги обърка човек. Понеже всяко задействуване на психоробота става с произнасяне най-напред на името му, за удобство то е винаги двусрично. Задействуващият автомат в тях може да бъде настроен и на тембъра на гласа, но то рядко се практикува. Та от тия четири металически октопода, които могат да стоят дори и на единия си крайник, с равни основания може да бъде подозиран всеки, но аз съм се вторачил тъкмо в Тоби. Него Алек бе повредил. Следователно не той е бил тогава контролният, а е и близко до ума да са използували ремонта, за да го настроят на моята психика.
Такава настройка е изключително тънка работа. Най-напред астропилотът или човекът, който ще лети нанякъде, бива подложен на продължителен специален тестов преглед, за да се откопира цялостната картина на нормалните му психически реакции при всички жизнено важни моменти и функции. След това чак тази картина, проучена и изпитана до най-малките детайли, се влага в психоиндикаторите на робота-контрольор.
Едно обратно съждение също насочва подозрението ми към Тоби: именно той е бил контрольорът на Алек, затова на планетата е слизал заедно с него, а миг преди Алек да го повреди е успял да даде нужната заповед на другите роботи. Алек беше разрушил само записните му устройства и част от паметния блок — при възстановяването логично е било пак Тоби да натоварят с психоконтролните функции, които са останали здрави.
За съжаление, не мога да си позволя сега подобни експерименти. Не ми се влиза в камерата дори за час, след като едва се отървах благодарение на онази знаменателна дискусия. Общото допитване на другия ден се превърна в катастрофа за първия координатор. Той веднага подаде оставка и сам влезе за десет години в анабиотичната камера. Така икарци все пак дадоха право на децата си сами да решават този въпрос.
За да бъда обаче докрай искрен, трябва да си призная, че както координаторът избяга от позора на поражението си в анабиотичната камера, така този полет стана за мен едновременно и едно бягство от поражението, което ме чакаше в комисията за генетичния контрол, където трябваше да се решава вече конкретно дали аз, човекът с четиридесет и седмия хромозом, имам в момента право на потомство.
Съществува и една друга причина, поради която не бих влязъл сега нито за минутка в камерата: тайната надежда, че Оня няма да ме кара да го търся чак на планетата, че ще благоволи да ми се яви по-рано, защото какво му струва дори на самия кораб да ме посети, щом е толкова всесилен?
Сигурно изглежда наивно едно такова предположение, но съчетано с непогасналото още в мен страх-отвращение от тази великолепна иначе камера, то ми пречи да постъпя разумно: да вляза в нея и да форсирам кораба до максималната му скорост, та да увелича ония фатални пет процента.
А нашият Р–19 иначе си го бива. Разузнавателен кораб от звезден клас „А“. Малко поостарял, малко старомоден, недотам добре съоръжен с битови удобства, тесничък, но безупречен, що се касае до скоростта и надеждността му. Ако аз не му преча — пък аз непрекъснато ще му преча — сигурно би ме върнал жив и здрав на Икар.
Днес отново проверявам детайлно всичките му основни възли двайсет и четири часа след като извърших маневрата. Иначе ние се познаваме добре. Настаних се в него, доста преди да излетя от Икар. Майола пренесе за известно време и семейната ни спалня тук. Сега я няма — останал е само ароматът й, един от онези аромати, които майка ми произвежда в лабораторията си — и корабът ми се вижда даже просторен. И още един аромат като че ли долавям отвреме-навреме, завирайки се така заедно с Коро — той е съоръжен с проверочната апаратура — във всички помещения и ъгли. Каква разкошна жена беше Нила! Много завиждах някога аз на Алек Дери заради нея.
Всичко е наред. Умна и могъща машина е такъв разузнавателен кораб, макар да е от по-нисък звезден клас. Мисля си: в същност машината е въплътената мечта на човека за порядък. Всичко в нея е строго съобразено със законите на природата и безотказно им се подчинява. Хаосът е в човека, мисля си, а човекът непрекъснато се мъчи да избяга от него, като конструира машини. Но защо — питам се дълбокомислено и тъжно, — щом не порядъкът и подчинението творят, а хаосът е, който твори? И си мисля още развеселено, че машината не случайно е в женски род — би трябвало и на психороботите да дават женски имена! Жената носи в себе си порядъка на живота, мъжът — хаоса. Но тя не само те прави по-силен, тя те и подчинява на себе си, и да те осакати може, както машината.