История на Стария свят — Изтокът и Гърция

Най-характерната особеност на спартанското устройство е тая, че една сравнително малка група семейства, на брой не повече от 25 000 души, живеещи в града Спарта (спартиати), съставлявала господстваща група сред останалото население, което я надминавало по брой повече от 20 пъти. Една част от това подчинено население (илоти) живеела в областта на град Спарта, към която били причислени и някои части от покорената Месения в отделни чифлици; то било в положението на държавни роби, чийто труд се използвал от отделните семейства на господстващата група спартиати. Друга част живеела в градовете и в териториите им, в Лакония и Месения, имала лична свобода и известно самоуправление, но във военно и в политическо отношение изцяло била подчинена на господстващата група. Спартиатите ги наричали периеки (жители на покрайнините). Не знаем как се изработил такъв строй в Спарта. Много вероятно е крепостници да е имало в Лакония още през времето на гръцко-егейското владичество и дорийците да са ги наследили от тях. Жителите на една част от Месения били обърнати в робство в резултат на споменатото по-горе завладяване на Месения от Спарта. Положението на периеките се създало също тъй вероятно и като последица от превземането на независимите едно време градове, присъединени след това към Спарта, но като подчинени съюзници.

Същността на реформата в спартанското устройство, за която споменахме по-горе, се заключавала не толкова в създаването на двете класи: илоти и периеки, колкото в произлязлата промяна в организацията на самата управляваща класа и в точното определение на отношенията между тая управляваща класа и подчинените класи. Реформата, общо взето, има силно подчертан военен характер. Целта й е да създаде военна организация на господстващата част от населението, част, съвпадаща навярно с групата дорийци — завоеватели. Но вътре в самата тази група реформата има демократичен и социален характер: това е първият опит в историята последователно да се прокара и осъществи държавният социализъм. В новото устройство били запазени някои елементи и от онова минало, когато в Спарта господстваща класа била само групата на аристократическите родове. Начело на държавата останали пак царете — двамата царе от двата аристократически рода на Еврипонтидите и Агиадите. Техният съвет — най-висшият орган в управлението — Герусията (съветът настарейшините) от 30 члена (включително царете) се състоялот членове на определена група аристократически родове. Нои едното, и другото били вече отживели времето си, защотовсъщност висшата държавна власт била в ръцете на Народното събрание (Апела), в състава на което влизат и всички възрастни спартиати, имащи пълни граждански права и влизащи в състава на спартанската конна и пехотна войска. Те избирали Герусията, пак те избирали и същинските управители на държавата и пазителите на конституцията — ефорите(надзирателите). Наистина Народното събрание разглеждало само въпросите, които му докладвали ефорите и коитопредварително са минали през Герусията (отделните граждани нямали законодателна инициатива), но при все това никакво важно решение и никакъв закон нямали сила, ако небъдат утвърдени от народното събрание.