Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Друг чудесен начин за насърчаване на спокойната и положителна нагласа е класът да се извежда навън, когато времето го позволява. Позволете на всяко от децата да си донесе постелка или одеяло, което да бъде личното му пространство навън. Нека си свалят обувките (ако са достатъчно големи, за да могат после сами да си ги обуят) и да почувстват тревата с ходилата си. Насърчете ги да затворят очи и да почувстват ветреца. След като се отпуснат за няколко минути, ги накарайте всяко да седне на постелката си и да участва активно в урока. Гимнастика като тай чи, разтягане или от време на време волни танци повишават тонуса на децата и способността им да задържат вниманието си. Това може да се направи или сутрин преди първия час, или след обяда, за да се премахне обичайната сънливост. Не са нужни кой знае колко усилия, за да могат децата да се забавляват в училище!
По-малко организация, повече комфорт
Често училищният ден е строго организиран, което включва определени часове в определено време и срокове за изпълняване на различните задачи — което подлага много деца на твърде голямо напрежение. Тъй като мислят секционно, Новите деца са напълно в състояние да вършат по няколко неща едновременно през целия ден. Вместо да работят в линеен формат, за тях ще е далеч по-добре да се създаде кръгова система, в която да има пет или повече дейности. В определен ден се дават задачи по различни предмети и материалите за всяка от тях се поставят в павилиони на определено място. Във всеки от павилионите трябва да има задачи като теми за писане, книги, които да се прочетат, истории, които да се изтълкуват. Разумно е да се поставят някои правила, но редът на избиране на задачите да остане лично решение на детето. То може да работи по повече от една задача едновременно, но не може да продължи на следващия кръг, докато не довърши всичко на предишния. Идеята е да не стане така, че хлапето да реши всичките задачи по математика за един ден и след това да лентяйства. На определено ниво трябва да се свърши цялата работа, но имат избор как да подходят към задачите.
В училищата, където прилагат кръговата система, веднага се установява, че много от децата, които преди това сякаш са имали СДВ или СХДВ, подобряват неимоверно успеха си. Всеки има възможност да продължи нататък, ако свърши по-рано работата си за деня или седмицата, а по-бавните не са подложени на напрежение да приключат заедно с останалите. Конкуренцията е отличен педагогически инструмент, стига да се използва отговорно и почтено. Откритото сравняване на децата обаче не е удачно. Всяко дете е различно, със своя гледна точка и мнение за всяко нещо. Сравняването на децата може да ги накара да се съмняват в себе си, което да доведе до проблеми със самооценката.
Насърчавайте откритото общуване
Общуването е един от най-ценните активи, които можем да дадем на нашите специални деца. През повечето време в училище им казват какво да правят и кога, но рядко се споменава как и защо се случват нещата. Не им се казва какво ще стане по-нататък, така че не знаят какво да очакват. Когато знае какво следва, детето се чувства много по-сигурно в преживяванията си. Неизвестното често създава напрежение, а то лесно може да се избегне с ясно, последователно общуване.
Във всяка класна стая има моменти, когато някои деца започват да пречат на другите с държанието си. Когато в час или отвън на игрището изникнат проблеми, някой бива порицан или наказан и животът продължава. Обаче за децата, които са станали свидетели на събитието или са участвали в него, проблемът в много от случаите остава нерешен. Наскоро с радост научих за едно частно училище, където всеки ден отделят време за открита дискусия между децата. В техните кръгове това време се смята за „безопасна зона“, когато могат да изразят свободно мислите си за учителя и другите деца, без укор или последици. Позволено им е да говорят каквото им е на сърцето, да изразяват тревогите си и дори да споделят със съучениците си какво са почувствали от техни постъпки. Разбира се, този форум е насърчаван и провеждан под надзора на училищния персонал и са въведени някои основни правила, които не позволяват разговорът да се отклонява от положителния, градивен тон. Управата на училището открила, че като дава възможност за този чудесен процес, децата се чувстват много по-удобно и непринудено, а общуването се улеснява.