Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
Той изгледа книгата и после мен.
— Очевидно сте смятали, че сте му достатъчно задължен, за да рискувате работата си, като направите живота на вдовицата му малко по-лек.
— Да, и вижте какво спечелих от тая работа. Един въшлив офис и едно въшливо удостоверение на стената. Седя си в стаята, където навремето са изрязвали бебета от коремите на майките им. Не е много доблестно.
— Вижте, всеки в отдела ви мисли, че постъпката ви е била доблестна, в противен случай едва ли щяхте да продадете и една застраховка. Направилите сте това за партньора си, което сте смятали за необходимо. В такъв случай би трябвало да не спирате дотам.
Бледсоу извърна глава и погледна една от снимките на стената. На нея беше с още един мъж, прегърнати през раменете и блажено ухилени. Изглежда, бяха снимани в някакъв бар в доброто старо време.
— „И треската с име живот е сразена най-сетне“ — изрече той, без да отмества поглед от снимката.
Стоварих юмрука си върху книгата. Резкият звук стресна и двама ни.
— Точно — възкликнах аз и вдигнах тома. Бях прегъвал страниците на поемите, от които беше вземал цитатите убиецът. Намерих страницата с поемата „На Ани“, прехвърлих я, докато открия цитата и се уверя, че не съм сгрешил, после поставих книгата пред него, като я завъртях така, че да я прочете. — Първия стих.
Вледсоу се приведе над разтворените страници.
19.
Докато бързах през фоайето на „Хилтън“ в четири часа, си представях как Грег Глен бавно се изправя зад бюрото си и поема за съвещанието по новините от деня в залата за конференции. Трябваше да говорим и знаех, че не успея ли да се свържа с него преди това, през следващите часа няма да има и секунда свободно време.
Докато приближавах асансьорите, зърнах една жена да се вмъква в един от тях и побързах да я настигна Вече бе успяла да натисне бутона за дванайсетия етаж. Застанах в задната част на кабината и погледнах още веднъж часовника си. Имах още време. Срещите при редакторите никога не започваха точно на часа.
Жената се бе изместила в дясната част на кабината ц двамата мълчахме с онова неудобство, присъщо на непознати хора, събрани на толкова тясно място като асансьор. Лъскавата бронзова шина на вратата ясно отразяваше лицето й, Очите й гледаха към редицата лампички над вратата, бележещи етажите по пътя ни, Беше много привлекателна и ми беше много трудно да отместя поглед от отражението й, макар и обзет от страх да не се извърне и да срещне погледа ми. Въобразявах си, че знае, че я наблюдавам. Винаги съм си мислел, че красивите жени знаят и разбират винаги когато ги наблюдават.
Асансьорът спря на дванайсетия етаж и аз я изчаках да излезе. Тя тръгна наляво и се запъти по коридора, Завих надясно и тръгнах към стаята си, като с големи усилия се въздържах да не се обърна след нея. Докато наближавах вратата на стаята си, измъкнах ключа с номера от джоба на ризата си и дочух леки стъпки по коридора зад себе си. Обърнах се. Беше жената от асансьора. Тя се усмихна.
— Объркала съм пътя.
— Случва се — усмихна се. — След време всичко се обърква.
Не можах ли да измисля нещо по-умно, проклех се аз, докато отключвах вратата и тя ме подмина. Пристъпих прага и внезапно усетих нечия ръка рязко да ме сграбчва за яката на сакото ми и да ме изблъсква в стаята. В следващия миг нечия друга ръка се плъзна под сакото ми и ме сграбчи за колана. Бях грубо изблъскан и забит с лице в леглото. Съумях да задържа чантата с компютъра, не исках да изтърва на пода оборудване на стойност две хиляди долара; в следващия момент някой грубо го издърпа от ръката ми.
— ФБР! Вие сте арестуван! Не мърдайте!
Непознатият с една ръка ме притискаше за врата към леглото, докато с другата бързо ме опипа.
— Какво, по дяволите, е това? — изхърках аз, задушавайки се от матрака.
Само след миг желязната хватка ме отпусна.
— Добре, ставай. Да тръгваме.
Обърнах се и се надигнах от леглото. Вдигнах очи. Беше ясената от асансьора. Зяпнах от изненада. Фактът, че така лесно се бе справила с мен, и при това сама, предизвика гняв у мен, страните ми пламнаха.
— Не се срамувайте. Справяла съм се и с далеч по-корави и лоши мъжаги от вас.
— По-добре се легитимирайте или ще се наложи да викате адвоката си.
Тя измъкна портфейл от джоба на палтото си и го разтвори под носа ми.
— Вие сте този, който има нужда от адвокат. А сега ще вземете стола от бюрото си, ще го поставите в ъгъла на стаята и ще седите там, докато обискирам стаята. Няма да отнеме много време.