Пирамиди
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Костадинова-Минковска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пирамиди». Краткое содержание книги:
Освен това ти се налага да се справяш с разни наемни убийци, сфинксове, огромни дървени коне, безумни висши жреци, философи, свещени крокодили, богове, маршируващи мумии, строители на пирамиди, които все гледат да те изпързалят, а и с Хат, Лешоглавия бог на неочакваните гости.
А всъщност мечтаеш да направиш нещо за младите хора и за градовете на живите в своята страна.
Боговете на Старото Царство се пробуждаха. Вярата е сила. Слабичка е в сравнение с гравитацията — когато стане дума за местене на планини, гравитацията винаги е на първо място. Все пак съществува, а когато Старото Царство се бе затворило в себе си и се носеше, откъснато от останалата Вселена, отделно от всеобщия консенсус възвишеното име Реалност, силата на вярата напомняше за себе си.
В продължение на седем хиляди години хората в Джелибейби бяха вярвали в боговете си. Сега техните богове просъществуваха. Можеше да се каже, че хората разполагаха с пълния Комплект.
И народът на Старото Царство проумя, че например Хът Песоглавия Бог на Вечерта изглежда много по-добре, когато е нарисуван на гърне, отколкото да видиш тридесетметровото му туловище, ръмжащо и смърдящо, да снове по улицата.
Диос седеше в тронната зала със златната маска на Царя на коленете, втренчил поглед навън през мрачния въздух. Сбирщината по-низши жреци около вратата най-накрая събраха достатъчно смелост да го доближат със същата нагласа, с която човек би пристъпил към ръмжащ лъв. Никой не се безпокои повече от появата на бог от жреците му, все едно внезапно да ти дойдат ревизори.
Единствено Кууми бе застанал малко настрана от останалите. Мислеше усилено. Странни и оригинални мисли се блъскаха по почти неизползваните невронни пътеки и се отправяха в немислими посоки. Искаше му се да види къде водеха.
— O, Диос — измърмори великия жрец на Кет, Ибисоглавия Бог на Правосъдието. — Каква е волята на царя? Боговете обикалят страната, бият се и трошат къщи, о, Диос. Къде е царят? Какво ще повели да сторим?
— Да — вметна великият жрец на Скраб, Тласкача на Сферата на Слънцето. Жрецът усети, че от него се очакваше повече. — Истина е! Ваша светлост сигурно е забелязал, че слънцето се клатушка, защото всички Богове на Слънцето се бият за него и — той се размърда неуверено — свещеният Скраб направи тактическо отстъпление, а после… ъ-ъ, се приземи непредвидено в града Хорт. Няколко сгради омекотиха падането му.
— И с пълно право — намеси се великият жрец на Тррп, Колесничаря на Слънцето. — Понеже, както всички знаят, моя господар е истинският бог на…
Гласът му стихна.
Диос се тресеше, тялото му бавно се люшкаше напред-назад. Очите му се взряха в нищото. Ръцете му стиснаха маската толкова силно, че почти оставиха белези по златната повърхност, а устните му безмълвно шептяха словата от Ритуала на Втория Час, който бе изричан в този час от хилядолетия насам.
— Мисля, че е в шок — отбеляза един от жреците. — Знаете колко е консервативен в навиците си.
Другите побързаха да покажат, че поне имаше нещо, за което могат да дават съвети.
— Донесете му вода.
— Покрийте му главата с хартиена кесия.
— Принесете в жертва пиле под носа му.
Чу се пронизително просвиркване, далечно ехо на експлозия и продължително свистене. Няколко кълбета пара нахлуха в стаята.
Жреците се втурнаха към балкона, като оставиха Диос в обезкуражителната прегръдка на травмата, и установиха, че тълпите пред двореца гледаха към небето.
— Изглежда — подхвана върховният жрец на Сефут, Бог на Кухненските Прибори, който почувства, че може да погледне непосредствените събития по по-спокоен начин, — Тррп изпорти работата и бе избутан от изненадващата атака на Джехт, Кормчията на Слънчевото Кълбо.
Последва далечно бръмчене, сякаш няколко милиарда породисти мухи излетяха панически, а огромна черна форма премина над двореца.
— Но — продължи върховният жрец на Сефут — ето го отново Скраб да набира височина… Джехт още не го е видял, той спокойно се отправя към меридиана… и ето, че пристига Сесифет, Богиня на Следобеда! Това се казва изненада! O, каква изненада! Млада богиня, решена да се прояви, честна дума, доста обещаващо. Това е невероятно предизвикателство, евнуси и господа… и… да… Скараб го проигра! Проигра го!…
Сенките танцуваха и се въртяха по камъните на балкона.
— ….и… Но какво е това? По-древните богове, просто не мога да намеря друга дума за това, са се обединили срещу тези нахакани новаци! Но младата Сисифет продължава геройски да се държи, възползва се от грешка в защитата… Тя е вътре!… И се откъсва, откъсва се! Джил и Скраб изглежда са се сбили, пред нея има чисто небе и… да.. да.. Дааа! Пладне е! Пладне! ПЛАДНЕ!
Тишина. Жрецът забеляза, че всички се бяха вторачили в него. След това някой проговори.
— Защо си се разкрещял в тази неразбория?
— Съжалявам. Не знам какво ми стана.
Жрицата на Сардук, Богиня на Пещерите, изпръхтя.
— Ами ако някой от тях го бе изпуснал? — изсъска тя.