Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Още първия удар на Люк едва не се оказа фатален. Мечът му се промуши под ръката ми, разкъса ризата и се плъзна по ребрата.
Отскочих и контраатакувах, но Люк пресрещна острието ми с щита си.
— О, Пърси — смъмри ме той. — Май си позабравил как се държи меч.
Атакува отново, този път към главата ми. Парирах и отвърнах. Той с лекота се отдръпна.
Раната на гърдите ми пареше. Сърцето ми препускаше. При следващата атака на Люк отскочих в басейна и веднага усетих прилив на свежи сили. Гмурнах се под водата, вдигайки рояк пръски, оттласнах се от дъното и се насочих обратно към Люк. Надигналата се заедно с мен вълна го събори. За миг той се озова заслепен и замаян на палубата, но преди да успея да го промуша се изтъркаля настрани и скочи.
Атакувах и разсякох щита му, но това не го стресна. Той падна на колене и замахна към краката ми. Сякаш изведнъж бедрото ми пламна, от силната болка се олюлях и залитнах. Джинсите ми бяха разкъсани точно над коляното. Раната беше дълбока. Люк се втурна към мен и аз се изтърколих зад един шезлонг. Опитах се да се изправя, но не можех да стъпя на крака си.
— Пърси! — изблея Гроувър.
Изтърколих се отново, мечът на Люк се стовари върху шезлонга и го разсече на две.
С последни сили запълзях към басейна. Имах чувството, че никога нямаше да го достигна. Люк се усмихна широко и бавно пое към мен. Върхът на меча му беше обагрен с кръв.
— Искам да видиш нещо, преди да умреш, Пърси. — Обърна се към мечока, който все още държеше Анабет и Гроувър за вратовете. — Можеш да изядеш вечерята си още сега, Орей. Добър апетит!
— Ха-ха-ха! — Мечокът повдигна приятелите ми и оголи зъби.
И в този миг сякаш цялото Подземно царство се изсипа на палубата.
Фиу!
В устата на Орей се заби стрела с червено перо накрая. На косматото му лице се изписа смайване и той се строполи на палубата.
— Братко! — извика Агрий и отпусна леко юздите на пегаса, което беше напълно достатъчно черният жребец да го ритне в главата и да литне над залива на Маями.
За част от секундата воините на Люк бяха толкова зашеметени, че само гледаха как братята мечоци се разпадат и стопяват във въздуха.
В следващия миг се разнесе ужасна какофония от викове и тракане на подкови по метал. Десетина кентавъра нахлуха по мостчето, което свързваше кораба с кея.
— Понита! — извика радостно Тайсън.
Не знаех дали да вярвам на очите си. Сред нападателите беше и Хирон, който обаче рязко се отличаваше от роднините си. Някои кентаври бяха с тела на черни арабски жребци, други със златисти дълги гриви, трети на оранжеви и бели петна. Имаше и такива с ярки разноцветни тениски с надпис: „Карнавални понита, Южна Флорида“. Бяха въоръжени с лъкове, бейзболни бухалки и пушки за пейнтбол. Един си беше изрисувал лицето като индианец и размахваше огромна ръка с вдигнат показалец, направена от морска пяна. Друг беше гол и целият боядисан зелен. Видях и един с маскарадни очила, от които на пружинки висяха топчета като очи, и с бейзболна шапка с поставка за кутийка бира над козирката.
Тази пъстра тълпа връхлетя на палубата толкова устремено, че изкара акъла дори и на Люк. На мен лично ми беше трудно да реша дали бяха дошли да се забавляват, или да се бият, но по-скоро като че ли възнамеряваха да правят и двете.
Люк вдигна меча си да даде сигнал за атака, но един кентавър изстреля саморъчно направена стрела със закрепена на върха кожена боксьорска ръкавица, която го уцели в лицето и го запрати в басейна.
Бойците му се разбягаха. Не ги винях. Изправен срещу копитата на връхлитащ жребец, всеки би отстъпил, а ако жребецът е кентавър с бейзболна шапка на главата, въоръжен с лък и крещящ като луд, дори и най-смелите воини биха си плюли на петите.
— Газ до ламарината! — извика един от нападателите и кентаврите откриха огън с пушките си за пейнтбол. Сини и жълти струи полетяха към воините на Люк, заслепяваха ги и ги омазаха от главата до петите. Те се опитваха да побегнат, но се подхлъзваха и падаха.
Хирон се спусна към Анабет и Гроувър, сграбчи ги и ги метна на гърба си.
Опитах се да се изправя, но все още не можех да стъпя на ранения си крак.
Люк се надигна от басейна и яростно изкрещя:
— Прогонете ги, глупаци!
Из целия кораб ехтеше звънец за тревога. Всеки момент щяха да пристигнат подкрепления. Воините на Люк вече преодоляваха изненадата си и атакуваха кентаврите с мечовете и копията си.
Тайсън повали неколцина и ги събори през перилата във водата. По стълбите от трюма прииждаха още чудовища.