Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
— Може ли вече да тръгвам? — попита Търкот.
— Да — отвърна Манинг.
Със СУАР връзката беше различно, скоро установи майорът, когато вдигна „длан“ пред визьора си. Ръката на скафандъра се движеше заедно с неговата, а не след нея. Малка, но съществена разлика. Предишния път, когато бе носил скафандър, приемаше забавянето на реакцията на скафандъра като неизбежната цена за допълнителната броня и сила. Но сега — сега само трябваше да се движи нормално и скафандърът реагираше синхронно.
Търкот вдигна Екскалибур и го пъхна в кожената ножница, която бе наредил на един от хората на Манинг да му ушие, закрепена за скафандъра му с велкро.
В шлема му се разнесе гласът на Яков.
— Космическата станция е на пет километра от нас. Приближавам се. Няма следа от нокътя. Не отговаря на позивните.
Майорът вече четири пъти беше водил битки със Сянката на Аспазия и бе разбрал, че нищо не е такова, каквото изглежда. В такива сблъсъци трябваше да очаква неочакваното. Съмняваше се, че съществото е изоставило нокътя, даже да оставеше водачи на борда му. Но също така знаеше, че целта на извънземния е корабът-майка. Трябваше да вземе предвид и факта, че Сянката на Аспазия проявява изключителна отмъстителност — той беше възнамерявал да унищожи Великденския остров, а след това и целия тихоокеански регион, а сега се готвеше да прати в небитието двадесет и пет големи града.
— На един километър сме — съобщи руснакът. — Бавно се приближаваме. Ще ти отворя външния люк. Всички в скафандри ли са?
— Да — потвърди Манинг.
Лампите в трюма угаснаха и за няколко секунди те останаха в пълен мрак. След това люкът на трюма започна да се отваря и вътре нахлу сребриста звездна светлина. Въздухът излезе със свистене. Капитанът и хората му тръгнаха напред с приготвени оръжия. Търкот ги последва и превключи дисплея си на нощно виждане, усилвайки светлината на звездите.
Космическата станция беше точно пред тях, три свързани помежду си модула и големи слънчеви батерии. Наблизо се носеха три трупа в сини гащеризони.
— Някаква информация за екипажа на станцията? — попита Търкот.
— Трима: двама американци и един руснак — веднага отговори Куин.
Още трима убити, помисли си Търкот. Нищожен брой в сравнение с жертвите на последната световна война, но все пак — защо Сянката на Аспазия бе превзел космическата станция? Тя не му трябваше. Майорът знаеше, че Сянката на Аспазия също го познава.
— Членовете на екипажа са мъртви — съобщи той.
— Виждаме — отвърна Манинг.
Търкот разбра, че не бе трябвало да посочва очевидното, но искаше капитанът да осъзнае, че сега на борда на станцията има само противници.
— Спирам — каза Яков и спря кораба-майка на няма и сто метра от космическата станция.
— Около мен, кръгов клин — нареди Манинг. Дванадесетимата десантници излетяха от трюма и се разгърнаха от двете страни и под капитана. Търкот си помисли, че това е съвсем различна бойна обстановка, в която постоянно трябва да се имат предвид и трите измерения, и изчака на ръба на трюма, докато първият десантник стигне до космическата станция.
После включи реактивната си раница и излетя от трюма. Ала не се насочи напред, а се издигна нагоре, плътно до корпуса на кораба-майка.
Другите единадесет души изчакаха, докато първият застане вляво от херметичния шлюз. Той залепи насочен взрив върху стената на модула и се отдръпна.
Експлозивът избухна и проби дупка в станцията. Двама десантници влетяха през нея с насочени напред оръжия.
Търкот видя, че нокътят се появява точно иззад кораба-майка. Беше се крил на север зад заоблеността на Земята. Когато се приближи, издълженият корпус се завъртя с по-дебелия край напред. Слабо заобленият кораб рязко намали скоростта и когато стигна до кораба-майка, едва се движеше. Застана под ъгъл към него, но не се допря, а спря на няколко метра.
Търкот се носеше в сенките до горната страна на кораба-майка — тъмен силует, който почти не се различаваше на черния фон на корпуса. Зърна проблясък, който продължи само няколко секунди. Превключеният му на нощно виждане дисплей показа фигура в скафандър, която излезе от нокътя и се насочи към кораба-майка.
Търкот вдигна МК-98 и се прицели във фигурата. Изчака да се изравни с него и стреля, като изпразни половината пълнител.
Първата стрела с обеднен уран улучи Сянката на Аспазия отдясно, проби скафандъра му, премина през тялото му и излезе от другата страна. От удара тялото му се завъртя във вакуума. Поради тази причина вторият заряд профуча покрай него, но Търкот коригира мерника си и следващите три попадения бяха в тялото на извънземния. От раните се вдигаха червени облачета.