Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Малко след четиринайсетия си рожден ден Нерон получи „тога вирил ис“, знак за възмъжаване, защото Агрипина бързаше синът й да порасне. Помоли ме да му прислужвам, което вършех с неохота, защото бих предпочел да стоя по-далеч от него. Когато бях в негово присъствие, винаги си спомнях за Калигула, макар Нерон изобщо да не приличаше на своя завеян чичо. По това време косата му беше медночервена и се трупаше в гъста маса къдрици около челото и основата на врата му. Имаше остри, груби черти и пронизващи очи. Късогледите му бледосини очи и тежките клепачи му придаваха замечтан и невинен вид, който той използваше като маска, за да изобрази благородния наследник, прилежния ученик, бъдещия цезар. Но от време на време маската падаше, както в деня на церемонията с тогата.
Преди да излезе от двореца, Нерон посвети момчешката си дреха на боговете и остави в краката им златната верига, която всяко момче носи като талисман през детството си. След това бе тържествено придружен до храма на Юпитер сред чакащите шумни тълпи. Нерон се наслаждаваше на всеки миг. Спря на кръстопътя, където жриците на Бакхус, чиито глави бяха окичени с бръшлян, му дадоха малки сладки, потопени в мед — символ на утвърдената му мъжественост. От храма Нерон бе придружен до амфитеатъра, където на тълпата бе раздадено безплатно жито, а на войниците — сребро. Облечен в празничната си дреха, той беше обект на възхищение и обожание и седеше сияещ между обожателите си, облизвайки устни и събличайки с поглед жените. По едно време докосна китката ми и се наведе към мен.
— Знаеш ли, Парменон — засмя се той, — Сенека казва, че трябва да бъда подлаган на изкушения, за да се науча да се въздържам.
Думите му предизвикаха смях наоколо. Очите на Нерон се впиха в моите, усмивката му изчезна — още тогава планираше как да избяга от надзора на Агрипина. Разказах за това на господарката ми, но тя отказа да повярва.
— Само опипва почвата — каза домина.
— Беше ли разумно да назначиш Сенека? — попитах я. — Помниш ли, че старият мошеник беше казал: „Ако проповядваш на младежа лишения, ще го накараш да желае обратното.“
— Сенека върши добра работа — отвърна разсеяно Агрипина. — Синът ми е обучаван добре и когато императорът умре, Нерон ще стане цезар.
Разбира се, във властта всяко действие предизвиква противодействие. От четири години Агрипина управляваше Рим, премахваше враговете си, командваше сената, подкупваше преторианците, печелеше освободените роби на своя страна. Противници като Лолия Павлина биваха премахвани набързо, но домина не беше кръвожадна — предпочиташе да влияе на хората, да разчисти пътя и да отваря врати с лукавство. С помощта на Палас тя успя да организира сената и дори преторианската гвардия. Който владееше тази елитна сила, имаше много власт: това бяха хората, които приветстваха новия император и се грижеха да премахнат всяка опозиция. Агрипина вече ги беше дарила щедро, а и като дъщеря на великия Германик беше много уважавана от войниците. Тя се постара това обожание да остане вечно и дори успя да убеди Клавдий да назначи покровителствания от нея Секст Бур — способен и верен — за командир на преторианската гвардия. Той беше no-скоро добър управник, отколкото пълководец, но Агрипина бе убедена, че може да го контролира напълно.
Остана само една пречка — освободеният роб Нарцис. Макар да бе помогнал на домина да свали Месалина, скоро той беше осъзнал, че просто е сменил една императрица с друга, още по-властна. Нарцис се отдръпна от кръга на Агрипина и внимателно започна да изучава тактиката й. Не се противопоставяше открито на нея или Нерон, но постоянно напомняше на Клавдий за „прекрасните му дни“ с Месалина и наблягаше на правата на горкия Британик. Клавдий бързо се уморяваше от съпругите си и Агрипина не беше изключение. Щом Нарцис разбра, че сее на плодородна почва, набра скорост. Британик беше поканен обратно в двора, глезен и предпочитан, а Агрипина разбра, че ще трябва да действа бързо.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
„Част от човешката ни природа е да мразим онези, на които сме причинили болка.“