Мисията на шута

— И Ролф несъмнено се е радвал да ви види опрели глави и гушнати един до друг толкова често? — Тонът на Шута подсказа другия въпрос. Давал ли бях повод на Ролф да става ревнив и зъл?

Отпих последните капки от изстиналия вече чай от елфова кора и се отпуснах в стола. Познатата меланхолия от билката вече ме обземаше.

— Изобщо не беше така, Шуте. Може да се смееш колкото си искаш, но беше по-скоро все едно съм намерил майка. Не че беше много по-голяма от мен, но заради добротата, приемането и това, че ми желаеше доброто. Но… — Покашлях се. — Ти си прав. Ролф беше ревнив, макар никога да не го изразяваше с думи. Прибираше се от студа навън и заварваше Нощни очи проснат до огнището му, а аз — с пълни с прежда ръце от някой проект на Холи с куките, и моментално намираше някоя друга работа, която тя трябваше да свърши за него. Не че се държеше лошо с нея, но много се стараеше ясно да покаже, че е неговата жена. Холи никога не ми говореше за това, но някак си мисля, че го правеше нарочно, за да му напомни, че колкото и години да са живели заедно, тя все пак си има свой живот и своя воля. Не че се опитваше изобщо да провокира ревността му.

— Всъщност, преди да свърши зимата, тя се постара да ме въведе в общността на Старата кръв — продължих. — По нейна покана в къщата им се отбиваха приятели и тя много се стараеше да ме запознае с всички. Няколко семейства имаха дъщери, пораснали за женитба, и те като че ли ги навестяваха най-често, когато и аз се оказвах поканен да споделя трапезата с Ролф и Холи. Ролф пиеше, смееше се и жестикулираше енергично, радостта му от тези поводи бе очевидна. Често заявяваше гръмко, че това е най-веселата зима, която помни от много години, от което заключавах, че Холи не е канила преди толкова много гости. Но все пак не се опитваше прекалено явно да ми намери приятелка. Личеше си, че смята Туинет за най-подходяща. Тя беше само с няколко години по-голяма от мен, висока, с черна коса и тъмносини очи. Животинският й спътник беше врана, весела и лукава като нея. Станахме приятели, но сърцето ми не беше готово за нищо повече. Мисля, че баща й негодуваше повече от липсата на любовен плам у мен, отколкото самата Туинет, защото подхвърли тежко няколко пъти, че една жена не бива да чака вечно. Туинет, както долавях, не се интересуваше да си намери мъж толкова, колкото предполагаха родителите й. Останахме си приятели през пролетта и цялото лято. Оли, бащата на Туинет, с неговите клюки пред Ролф, ускори заминаването ми от общността на Старата кръв в Кроуснек. Казал на дъщеря си, че трябва или да престане да се вижда с мен, или да ме притисне да заявя ясно намеренията си. В отговор Туинет твърдо заявила своето намерение, а именно да не се омъжи за човек, който не й подхожда, да не говорим за „мъж, който е толкова по-млад от мен, на години, както и на сърце. Заради раждането на внучета искаш да ме накараш да спя с някой отгледан сред Некръвните и с покварата на кръвта на Пророците“.