Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
Мич погледна изображението на двамата мъже, които осигуряваха транспорта на министър Ашани. Те бяха паркирали от другата страна на улицата, срещу кафето и срещу колите на американските им колеги. Понеже бяха облечени в нормални цивилни дрехи и носеха маски на главите, Рап предположи, че са или от отряда „Кудс“, или от местната шиитска милиция. Всички бяха въоръжени с автомати АК-74. Разбираше защо членовете на милициите трябваше да крият лицата си, но щом и полицаите го правеха, това красноречиво говореше за царящото в града беззаконие.
Рап потупа Стилуел по рамото и му каза:
— Привижда ли ми се или полицаите и онези там с качулките едвам се сдържат да не открият огън едни по други.
— Не — отвърна Стилуел без да отлепя очи от екрана — не ти се привижда нищо. Стара история. Повечето от ченгетата са сунити, а онези с качулките — шиити. Те са като запалянковци на „Янките“ и на „Ред Сокс“. С тази разлика, че се мразят от много по-дълго време.
— „Янките“ и „Ред Сокс“ не се убиват едни други.
— Може би щяха… ако живееха в един град.
На Рап видяното определено не му се понрави. Последното, което сега им трябваше, беше Кенеди да попадне в престрелка между двата враждуващи лагера.
— Може ли да се има вяра на тези типове от милицията?
— Какво имаш предвид?
— Откъде да знаем дали няма да открият огън?
— Не можем да сме сигурни.
— Страхотно.
— Мич, единствените хора в града, на които имам доверие, са моите кюрди.
Рап погледна долу пред сградата, към полицаите.
— Дори и в полицията ли се съмняваш?
— Най-вече в тях.
— Не говориш сериозно.
— Напротив. Те са едни от най-корумпираните групи в проклетия град. Ако започне стрелба, вероятността да избягат е повече от петдесет процента.
— Тогава защо сме ги повикали?
— Защото нямаме много алтернативи.
— По дяволите.
— Мич, ситуацията не е толкова лоша, колкото ти изглежда. Тези долу нямат никаква представа кого охраняват. Известно им е само, че ще получат тлъсти парични премии от нас, ако всичко мине безпроблемно.
Рап погледна монитора с още по-голяма тревога.
— Виж ги тези двамата идиоти. Насочили са картечниците не накъдето трябва.
Стилуел поклати глава.
— Тук не съществува такова нещо като стрелкова дисциплина. Не минава и ден без да ми се наложи да кажа на някой идиот да свали надолу цевта на оръжието си. И пролетниците всички се разкарват нагоре-надолу със заредено оръжие, със свален предпазител и с пръст на спусъка. Случайните изстрели са толкова чести, колкото и автомобилните катастрофи…, а те не са добри шофьори.
Рап изруга наум. Случаен изстрел в ситуация като сегашната би довел до хиляди летящи във всички посоки куршуми. Той отиде до прозореца и погледна към улицата през тънкия процеп между пердетата. На колана си беше закачил радиостанция с шифровани канали, а в лявото си ухо беше напъхал миниатюрна слушалка. Натисна бутона за предаване и каза:
— Мак, как си? — В същото време погледна към шефа на охраната на Кенеди, застанал на входа на кафето.
— Направо страхотно — отвърна Макдоналд саркастично. — Заобиколен съм от мъже с маски, носещи по-големи оръжия от моето, които биха дали мило и драго да очистят шефката ни. Като изключим това, утрото е чудно. Слънчево, температурата е към двайсет градуса. Все едно съм на почивка.
— Знам. Те като че вървят вече към приключване. Айрини изложи всички основни предложения. Не би трябвало да се бавят още много. Веднъж свършат ли, ти и момчетата ти се изнасяте яко дим към летището.
— Вече броя секундите.
— Имай още малко търпение.
Рап прекъсна разговора и погледна към другия край на улицата. Неколцина от полицаите сега се разхождаха напряко, нарамили руски гранатомет.