10⁻⁹ (Нано)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «10⁻⁹ (Нано)». Краткое содержание книги:
Последното изпитание е изпитание чрез изобилие. Изпитание чрез материално неограничена свобода. Изпитание — или изкушение? — е отмяната на смъртта като нещо задължително за всяко живо същество.
Хората вече не могат да останат същите, каквито са били преди.
Плъховете се биеха. Зяпачите стенеха. Едни ликуваха, други хапеха устни. Хвърчаха пръски кръв и фъндъци козина с кожа и месо. В раните се виждаха кости. Победените приличаха на смазани от валяк и смлени от градинска косачка. Една жена започна да повръща, но не спря да се взира жадно в две гадинки, които умираха, вкопчени в яростна схватка.
— Какво ще заложиш и на кой?
Атанас сепнато се обърна.
Сатир в карирани панталони държеше тефтер-панел и светлинна писалка. На врата му висяха няколко лазерни каишки, същите като тези, с които двамата уредници насилваха плъховете да се трепят за кефа на публиката.
— Казвай де!
Атанас не каза нищо. Ала не се стърпя — и обърса с опакото на ръката си хубав цигански шамар на сатира — уредник на гадното забавление.
Неколцина се обърнаха към тях, но повечето продължиха да следят схватката. Трима хукнаха към него със заплашителни лица и муцуни, свили ръце и лапи в юмруци.
Атанас се приготви да се защитава.
Не му се наложи. Конус синя светлина сгъсти сумрака наоколо, откроявайки трапа и зяпачите, втурналите се за разправа с Атанас уредници и самия него — глупчото, съжалил противните му иначе плъхове.
— НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА! ПОЛИЦИЯ! ЗАДЪРЖАНИ СТЕ ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ! ВСЕКИ ОПИТ ЗА БЯГСТВО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЕЧЕН С ПРИНУДИТЕЛНА СТАЗА!
Само трима или четирима се втурнаха да бягат, но тупнаха вдървени след няколко крачки. Останалите вдигнаха ръце и ги сложиха на тила си. Единствено по две лица се четеше страх и неудобство. Повечето изразяваха досада. Физиономиите и муфите на уредниците обаче се напрегнаха. Явно не ги чакаше нещо много приятно.
Един полицейски смартмобил остана отгоре, а друг слезе, за да прибере арестуваните. Наред с дроновете-скарабеи имаше и петима живи полицаи.
За изненада на Атанас, никой не го докосна — нито дроновете, нито униформените хора. Той колебливо махна ръце от главата си. Към него се запъти старшият на патрула и Атанас се приготви да обяснява как се е озовал тук и че няма нищо общо с това безобразие. Полицаят спря на крачка разстояние и Атанас пак се учуди — човекът имаше съвсем обикновена фигура, дори с коремче. И лицето му не беше като на елински бог или фотомодел. Петдесетгодишен, с бяла коса и мрачен поглед.
— Не трябваше да му удряте плесницата, господине — рече той. — Тоя боклук ще може да ви отправи обвинение, но аз и момчетата ще ви бъдем свидетели, ако се стигне дотам… Като служител на закона не одобрявам самоволството ви, но от човешка гледна точка — браво! Къде да пратим клетката с оцелелите животинки?
— М-моля?
— Питам към кой от вашите центрове да пратим клетката с плъховете. Горките твари…
— Ами…
— Чакайте, не сте ли от някое дружество за защита на животните от произвол и насилие?
— Боя се, че не. Мога да обясня…
— Легитимирайте се! — сурово предложи полицаят.
— Ъ…
Ченгето присви очи.
— Вдигнете дясната си длан към мен, за да демонстрирате сътрудничество или ще ви арестувам с останалите отрепки!
Атанас се подчини.
Забеляза как очите на полицая се разфокусираха, сякаш гледаше през него. След секунда отново придобиха нормален израз, а лицето на униформения стана по-ведро.
— Така кажи, че си „възкресен“ бе, Атанасов… — изръмжа с облекчение полицаят. — Старшина Кукерски, сто и трети участък… — Обърна се и подвикна на другите униформени: — Приберете плъховете в централата! — Пак фиксира Атанас. — Свали си ръката, всичко е наред. От коя година си?
Атанас не бе сигурен за какво точно го питат, затова назова годината си на раждане.
— Не, имам предвид кога си починал.
Опа… След секунда съобрази каква е работата.
— Месеци преди Пробива.
— Мен ме тръшна инфаркт през две двайсет и шеста — сподели полицаят. — В съблекалнята на РПУ-то. Три седмици преди пенсията. И жената я предупредили веднага, та тя моментално се обадила в Центъра за криониране. Вярваше на щуротиите им… пък се оказа права. Още не й е дошъл редът за ревитализиране, в стаза-хранилището е. Сега даже не знам, питам се понякога и се чудя — дали да съм й благодарен, или да я нахокам, когато я съживят…
— Бил си ченге и преди?
— Ами да. И сега пак същото върша. Само че… виждаш какво става. Тебе кога те възкресиха?
— Преди… хм, онзи ден. Вчера.
— Съвсем пресен си значи. Ох… и как ти се струва?
— Не знам още. Засега се оглеждам.
— Потърси хора от твоето поколение, които държат на старите ценности — посъветва го старшина Кукерски. — Иначе ще откачиш, господине.