Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
— Гедеон, това е Епстайн. Епстайн — запознай се с Гедеон.
— О’Брайън каза, че се казваш Сади. — Гедеон стисна вяло протегната му от физичката ръка.
— Всеки, който ми вика Сади, получава шамар — изсумтя тя. — Дано да е нещо важно.
— Важно е — увери я Том и побърза да развие лъжата, която беше приготвил. — Нали си спомняш ония числа, дето ти ги дадох? Е, получихме рентгенови снимки на един контрабандист, нали разбираш, той катастрофирал, обаче носел нещо незаконно в крака си…
Епстайн го прекъсна с махване на ръка и се обърна към Гедеон.
— Ти ми обясни за какво става дума.
Той я погледна. Беше прекалено изтощен, за да лъже.
— Заради собствената ти безопасност е по-добре да не знаеш нищо.
Тя отново махна с ръка.
— Щом казваш. Давай да вършим работа.
Том О’Брайън възбудено потри ръце. Обожаваше интригите.
— Давай снимките.
Гедеон ги измъкна изпод ризата си. Приятелят му разчисти една предметна маса, нареди ги отгоре и включи осветлението. Епстайн се надигна, наведе се над масата, разгледа ги и се отпусна назад.
— Пфу.
— Да резюмираме. — Том отново потри ръце. — Тоя тип носи нещо в крака си, парче метал или нещо подобно, и е запомнил наизуст съотношенията на различните елементи, от които се състои то. Това е мнението на Епстайн за ония числа, дето ни ги даде. Нали така?
Тя кимна.
— Така. Сега имаме няколко рентгенови снимки и трябва да определим кое от тия петна търсим. Искаш ли да погледнеш по-отблизо, Епстайн?
— Не.
— Защо? — О’Брайън започваше да се дразни.
— Защото нямам представа какво търсите. Сплав ли е? Или оксид? Някакво друго съединение? Те реагират различно на рентгенови лъчи. Може да е всичко.
— Добре де, какво смяташ, че е? Ти си специалистът тука.
— Ако ми дадете някаква представа какво всъщност става, кретени такива, може и да се опитам да отгатна.
Том въздъхна и погледна Гедеон.
— Да й кажем ли?
Гедеон се поколеба, после каза:
— Добре. Обаче това е класифицирана информация — и животът ти ще е в опасност, ако някой разбере, че знаеш.
— Спести ми тия шпионски тъпотии. Няма да издрънкам нищо — и без това никой няма да ми повярва. Просто ми обясни.
— От няколко години китайците работят по свръхсекретен проект в един от ядрените си полигони — започна Гедеон. — ЦРУ смята, че става дума за ново оръжие, обаче според моите сведения не е така. Изглежда е някакво технологично откритие, което уж щяло да позволи на Китай да господства над целия свят.
— Звучи невероятно — отвърна Епстайн. — Ама давай нататък.
— Един китайски учен пренесе тази тайна в Съединените щати — не за да ни я предаде, а по други причини.
Физичката най-после се поизправи и прояви известен интерес.
— И онова нещо в крака му е тая тайна, така ли?
— Точно така. Тя е разделена на две части: нещото в крака му и числата, които ти дадохме. Както сигурно си се досетила, двете вървят заедно: не можеш да разгадаеш едното без другото. Ученият загина в автомобилна катастрофа. Това са рентгеновите снимки от спешното отделение.
Епстайн проучи снимките с подновен интерес.
— Числата показват, че си имаме работа със съставен материал, състоящ се от сложни химически съединения или сплави. — Обърна се към О’Брайън. — Имаш ли лупа?
— Имам. Часовникарска. — Том затършува в едно чекмедже, извади лупата, погледна я, намръщи се, избърса я в полите на ризата си и й я подаде.
Епстайн я нагласи на окото си и пак се наведе над снимките и запроучва белите петна едно след друго.
— Здравата е пострадал. Всичките тия боклуци в краката му…
— Катастрофата беше тежка — потвърди Гедеон.
Епстайн бавно преминаваше от едно петно на следващото. Минутите течаха. Сякаш след цяла вечност физичката се прехвърли на втората снимка, после на третата — и почти моментално спря, съсредоточена само върху едно петънце. След като го разглежда сякаш безкрайно, Епстайн се изправи и остави лупата да падне от окото й. Лицето й сияеше — толкова неочаквана промяна, че О’Брайън неволно пристъпи напред.
— Какво има? — попита Том.
— Невероятно — отвърна тя. — Струва ми се, че знам какво е това. Всичко изведнъж си идва на мястото.
— Какво? — едновременно възкликнаха двамата.
Епстайн се усмихна широко.
— Наистина ли ви интересува?
— Хайде де, Епстайн! Стига си се майтапила.
Очите й блестяха. О’Брайън никога не я беше виждал толкова развълнувана.
— Това е само предположение, обаче аргументирано — заяви тя. — Не се сещам за нищо друго, съответстващо и на фактите, които ми дадохте, и на това странно нещо, дето го виждам на снимката.