Смажи лагерите си с кръв
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Смажи лагерите си с кръв». Краткое содержание книги:
Той и Бийсли оставиха внимателно телевизора на земята. Аби неотлъчно ги наблюдаваше от стълбите.
— Ах, Хайръм! — рече възбудено тя. — Сложил си таван тук! Сега мазето ти изглежда съвсем иначе!
— Ъъъ? — измънка въпросително Тейн.
— Таван, казвам! Сложил си таван!
Тейн рязко вдигна глава и погледна нагоре. Това, което каза Аби, бе вярно. Имаше таван, само че той никога не го беше поставял.
Тейн преглътна, наведе глава, после рязко я изправи и отново погледна нагоре. Таванът все още си беше там.
— Не е някаква сглобена плоскост! — възкликна Аби с явно възхищение. — Изобщо не се виждат болтове! Как си го направил?
Тейн отново преглътна и гласът му се върна.
— Сетих се за едно-две неща — рече той едва-едва.
— Трябва и в нашето мазе да направиш такъв таван. Мазето ни е страхотна гледка! Бийсли смъкна тавана и го сложи в гостната, ама на Бийсли са му счупени ръцете.
— Да, гос’жа — рече кисело Бийсли.
— Ще го направя веднага, щом намеря време — обеща Тейн, готов да обещае какво ли не само, за да ги накара за излязат.
— Щеше да имаш много повече време — каза Аби язвително, — ако не се мотаеше нагоре-надолу из провинцията и не купуваше тези строшени, стари мебели, които наричаш антики. Навярно можеш да излъжеш местните хора, които идват до тук с колите си, обаче мене не можеш да излъжеш.
— От някои мебели изкарвам добри пари — спокойно отвърна Тейн.
— А за други ти смъкват ризата от гърба — рече Аби.
— Имам стар порцеланов сервиз — точно такъв, какъвто търсеш — каза Тейн. — Взех го преди ден-два. Много изгодно го купих. Мога да ти го дам евтино.
— Не ме интересува — отвърна тя и стисна здраво устните си, после се обърна и тръгна обратно нагоре по стълбите.
— Днес не е на кеф — рече Бийсли на Тейн. — Очертава се тежък ден. Винаги е такава, когато става рано сутрин.
— Не й обръщай внимание — посъветва го Тейн.
— Опитвам се, но не мога. Сигурен ли си, че не ти трябва помощник. Ще ти работя за малко пари.
— Съжалявам, Бийсли. Виж какво… защо не дойдеш някоя вечер, за да поиграем малко на дама3.
— Ще дойда, Хайръм. Ти си единственият, който ме кани на гости. Всички други или ми се смеят, или ми крещят.
— Бийсли, идваш ли? — изрева Аби надолу по стълбите. — Цял ден ли ще стърчиш там? Имам да тупам черги!
— Да, гос’жа — рече Бийсли и заизкачва стълбите.
В камиона Аби решително се обърна към Тейн.
— Веднага се захващай с апарата! Без него съм загубена.
— Незабавно — отвърна те.
Той погледа малко след тях, после се озърна наоколо за Таусър, ала кучето беше изчезнало. По всяка вероятност пак бе клекнало при дупката на мармота, в гората оттатък пътя. „Изчезна, без дори да закуси“, помисли си Тейн.
Когато той се върна в кухнята, чайникът гневно кипеше. Сложи кафе в машината, наля вода и слезе отново долу.
Таванът все още си беше там.
Тейн запали всички лампи и закрачи из мазето, гледайки нагоре.
Таванът беше от ослепително бял материал и сякаш бе прозрачен… тоест, до известна степен. Човек можеше да надзърне в него, но не можеше да вижда през него. А нямаше и следи от ръбове на съединяване. Беше закрепен здраво за водопроводните тръби и лампите на тавана.
Тейн се изправи върху един стол и силно удари с кокалчетата си по тавана. Чу се звук подобен на звъна на камбана, почти същия като да бе чукнал с нокътя си фина, кристална чаша.
Тейн слезе от стола и застана до него, поклащайки глава. Всичко това изобщо не му го побираше умът. Част от вечерта бе посветил на поправката на косачката на Стивънс, а тогава в мазето нямаше таван.
Той порови в една от кутиите и намери електрическа бургия. Включи щепсела в контакта, качи се отново на стола и изпробва бургията върху материала на тавана. Въртящата се стоманена дрелка бясно заподскача напред-назад. Не успя да направи дори една драскотина. — изключи бургията и се взря в тавана. Нямаше дори следа от одраскано. Той опита пак като този път наблегна върху бургията с цялото си тяло. Обаче дрелката иззвънтя — пинннг! — счупи се и краят й прелетя през мазето, удряйки се в отсрещната стена.
Тейн слезе от стола, намери нова дрелка, закрепи я върху бургията и бавно тръгна по стълбите нагоре, опитвайки се да премисли станалото. Ала беше твърде объркан, за да може да мисли. Този таван изобщо не трябваше да го има, обаче го имаше.
Тейн влезе във всекидневната, завърна единия ъгъл на стария, избелял килим и включи бургията. После коленичи и започна да пробива пода. Нещо спираше дрелката. Щом проби дъските, трябваше да навлезе в пространството между напречните греди.
3
Вид игра (Б. пр.)