Коледата на Поаро

Стивън се размърда и столът му изскърца. Поаро продължи:

— Спомняте си избухването на Саймън Лий, неговата тирада срещу семейството му, нали? Той каза, че е готов да се закълне, че има по-добри синове, макар и да не са родени в неговото легло. Отново се връщаме към характера на Саймън Лий. Към човека, който е имал успех сред жените и който е разбил сърцето на собствената си съпруга! Той се е хвалел пред Пилар, че може да има армия от телохранител и синове почти на една и съща възраст! И така дойдох до извода, че в дома си Саймън Лий е имал не само своите законни деца, но и един неразпознат и непризнат свой син, носещ неговата кръв.

Стивън се изправи. Поаро каза:

— Това е била истинската причина, нали? А не увлечението ви по хубавото момиче, което сте срещнали във влака! Вие сте идвали насам и преди да я срещнете. Идвали сте, за да видите що за човек е баща ви…

Фар бе пребледнял.

— Да, винаги съм се питал… Майка ми ми беше разказвала за него. За мен това се превърна в нещо като мания — да го видя какво представлява? Спечелих малко пари и дойдох в Англия. Нямах намерение да му се разкривам. Престорих се на сина на стария Еб. Дойдох само заради това — да видя човека, който ми е баща…

Сагдън се обади почти шепнешком:

— Божичко, бил съм сляп! Сега разбирам! На два пъти ви бърках с господин Хари Лий, а не се досетих!

Той се обърна към Пилар:

— Това е, нали? Пред вратата е стоял Стивън Фар, нали така? Вие се поколебахте и погледнахте към него, преди да кажете, че е била жена. Видели сте Фар и не сте искали да го издадете.