Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Трейси прекара резенче лимон по ръба на чашата си.
— С какво е толкова специален дон Фернандо?
— Пий си кафето.
Тя се загледа в чашата, но не я докосна.
— Какво има? — попита накрая той.
— Хайде да не се занимаваме с него, какво ще кажеш?
Той изчака за момент, без да каже нищо. После изведнъж се наведе напред и я сграбчи силно за коляното под масата. Тя вдигна рязко глава и го изгледа.
— Знаеш правилата — каза заплашително, без да повишава тон, Аркадин. — Не задаваш въпроси за задачите, а просто ги приемаш.
— Не и тази.
— Всичките.
— Харесвам този човек.
— Всич-ки-те.
Тя го гледаше, без да мигне.
Той се дразнеше най-много, когато станеше такава, върху лицето й се спуснеше загадъчната маска, която го караше да се чувства като бавноразвиващо се дете, което не е могло да се научи да чете както трябва.
— Забрави ли за пагубното доказателство, което имам срещу теб? Искаш ли да отида при клиента ти и да му кажа как си отървала брат си, като открадна картина на твой клиент, за да покриеш дълговете му? Наистина ли искаш да прекараш остатъка от живота си в затвора? Там е много по-ужасно, отколкото можеш да си представиш, повярвай ми.
— Искам да се откажа — рече, готова да се разплаче, тя.
Той се засмя.
— Господи, каква глупава крава си била. — Веднъж, само веднъж бих искал да те разплача, помисли си той. — Няма отказване. Метафорично казано, подписала си договор с кръв.
— Искам да се махна.
Той се облегна назад и пусна коляното й.
— Освен това дон Фернандо Херера е само второстепенна цел… поне засега.
Тя започна да трепери, много слабо, а под лявото й око се забеляза тик. Взе кафето и пресуши чашата. Чу се как тя леко тракна, когато я остави.
— Кого си набелязал?
Този път беше за малко — помисли си той. — Съвсем за малко.
— Един много специален — й отговори. — Човек на име Адам Стоун. Тази задача е малко по-различна. — Аркадин разпери ръце. — Разбира се, Адам Стоун не е истинското му име.
— И какво е то?
В усмивката на Аркадин имаше явна заплаха. Извърна се и поръча още две кафета еспресо.
Зората разперваше криле над Пуерто Пенаско, когато този изплувал за кратко спомен на Аркадин потъна в мрак. Студеният вятър откъм морето възвести настъпването на един нов ден. В живота му имаше жени. Елена, Марлийн, Девра, разбира се, и други, чиито имена сега му убягваха, но никоя не беше като Трейси. Трите — Елена, Марлийн и Девра — бяха означавали нещо за него, макар да му беше трудно да каже точно какво. Всяка по свой начин беше променила живота му. Но никоя не го беше обогатила. Само Трейси, неговата Трейси. Той стисна юмрук. Обаче тя не беше неговата Трейси, нали? Не, не, не. Боже господи, не.
Дъждът трополеше по покрива на вилата и по прозорците се стичаха едри капки. Чу се грохот от приближаваща буря. Дантелените завеси се раздвижиха. Криси лежеше напълно облечена на едно от двойните легла и гледаше в прозореца, осеян с петънца като яйце на червеношийка. Скарлет лежеше със свити колене на другото легло и дишаше равномерно в съня си. Криси разбираше, че трябва да заспи, имаше нужда от почивка, но след случката на магистралата нервите й продължаваха да са опънати. Преди няколко часа се беше колебала дали да вземе половин лоразепам, за да заспи, но мисълта, че може да потъне в сън, я изнерви още повече.
Нервността й се беше засилила, когато прибра Скарлет от родителите си. Баща й, който винаги усещаше настроенията й, заподозря, че се е случило нещо, веднага щом като отвори вратата при почукването. Не остана убеден, когато тя се опита да го увери, че всичко е наред. Все още виждаше пред очите си слабото му, издължено лице, докато я наблюдаваше как товари багажа на Скарлет в рейнджроувъра. Имаше същия скръбен вид, както когато спускаха ковчега на Трейси в гроба. Когато седна зад волана, Криси въздъхна с облекчение, че предвидливо беше паркирала джипа така, че да не може да види как е остърган от едната страна. Махна му бодро и потегли. Той продължаваше да стои на входа, докато тя зави зад ъгъла и изчезна от погледа му.