Опасно богатство

За част от секундата тя се поколеба — чудеше се дали не трябва да го попита какви точно са намеренията му. Но почти веднага мисълта се изплъзна и Мейзи пристъпи вътре.

Прекосиха на пръсти кухня с размерите на малка църква и стигнаха до тясно стълбище. Хю приближи устни до ухото й и прошепна:

— Горе ще има чисти кърпи. Ще се качим по задните стълби.

Тя изкачи след него три дълги стълбища, после минаха през поредната врата и се озоваха на една площадка. Хю хвърли поглед в някаква отворена спалня, където гореше запалена лампа. След това обясни, вече без да снижава глас:

— Едуард още не се е прибрал. На този етаж няма други хора. Стаите на леля и чичо са на долния, а на прислугата — на горния. Ела.

Въведе я в спалнята си и запали газената лампа.

— Ще донеса кърпи — каза и отново излезе.

Тя свали шапката си и огледа стаята, която бе неочаквано малка и сравнително скромно обзаведена. В нея имаше единично легло, скрин, съвсем обикновен гардероб и малко бюро. Мейзи очакваше нещо много по-луксозно — само че Хю бе просто беден роднина и стаята му отразяваше този факт.

Разгледа с интерес вещите му. Той притежаваше чифт четки за коса със сребърни дръжки, на които бяха гравирани инициалите „Т. П.“ — още едно наследство от баща му. Четеше книга, озаглавена „Наръчник на добрите търговски практики“. На бюрото му се виждаше фотография в рамка на жена и момиченце на около шест години. Мейзи отвори чекмеджето на нощното му шкафче и откри вътре библия, а под нея — втора книга. Отмести библията и прочете заглавието на скритата отдолу книга: „Херцогинята на Содом“. Осъзна, че любопитството й е проява на неучтивост. Смутена и гузна, побърза да затвори чекмеджето.

Хю се върна с купчина сгънати кърпи и тя си взе една. Кърпата бе топла, вероятно току-що бе извадена от сушилното помещение. Мейзи зарови лице в нея, изпълнена с благодарност. „Ето това означава да си богат“, помисли си, „купища топли кърпи — винаги, когато имаш нужда от такова нещо“. Изсуши голите си ръце и пазвата си.

— Кои са тези на снимката? — попита.

— Майка ми и сестра ми. Сестра ми се роди след смъртта на баща ми.

— Как се казва?

— Дороти. Наричам я, „Доти“ и много я обичам.

— А къде живеят?

— Във Фолкстън, край морето.

Мейзи се запита дали някога ще се запознае с тях.

Хю издърпа стола пред бюрото и я накара да седне. Коленичи пред нея, събу й обувките и изсуши краката й с друга кърпа. Тя затвори очи. Докосването на меката, топла материя до стъпалата й бе изключително приятно.

Роклята й бе подгизнала и Мейзи започна да трепери. Хю свали палтото и обувките си. Мейзи бе наясно, че не може да се изсуши, ако не съблече роклята си. Долните й дрехи бяха съвсем благоприлични. Не носеше кюлоти — само богатите жени ги ползваха — но имаше дълга до петите фуста, както и долна риза. Подтиквана от импулсивно решение, тя се изправи, обърна се с гръб към Хю и помоли: