Чакам те в Соренто

Прибрах се в квартирата си. Съблякох шлифера, седнах и отново запрелиствах папката.

Тя се оказа много по-пълна и съдържателна, отколкото Сарти се опитваше да ми внуши. В нея фигурираха не само телефонните обаждания, но и разговорите ми с Хелън, когато съм бил при нея. Имаше й разговори между нея и други мъже, които представляваха потресаващо четиво: папката изобилстваше с неоспорими сведения, че Хелън е водила неморален живот. Всяко едно от тези сведения е било изпращано на Джун Чалмърс или в Ню Йорк, или в Париж.

Защо не беше се възползвала от тази информация? — неспирно се питах аз. Защо не ме беше издала на Чалмърс? Защо не го беше уведомила за живота, който води дъщеря му?

Нямах отговори на тези въпроси и накрая заключих папката в бюрото си.

Минаваше пет часът. Поисках частен разговор с Джак Мартин и ми казаха, че трябва да почакам половин час, докато ме свържат с Ню Йорк. Поръчах разговора, отидох до прозореца и се загледах в бързия неделен трафик, докато телефонът иззвъня.

— Ти ли си, Ед? — попита Мартин, като се обадих. — За Бога! Кой плаща този разговор?

— Не се безпокой. Какво научи от това, което исках? Успя ли да изровиш нещо за Манкини?

— Абсолютно нищо. Изобщо не съм чувал за такъв човек — отвърна Мартин. — Сигурен ли си, че не грешиш името? Да не би да става дума за Тони Амандо?

— Моят човек нарича себе си Карло Манкини. А този Амандо откъде ти хрумна?

— Отговаря на описанието ти. Едър, як и мургав, с точно такъв зигзагообразен белег на брадата.

— Трябва да е същият. Моят човек има глас като бурия и носи златна обица на дясното ухо.

— Това е същият! — възкликна възбудено Мартин. — Амандо! Двама с подобно описание не може да има.

— Какво знаеш за него, Джак?

— Вече не е тук, слава Богу. Създаваше големи неприятности и е опасен като гърмяща змия. Мисля, че е някъде там, на твоя територия. Напусна Щатите заедно с Франк Сети, когато изгониха Сети от страната.

— Сети? — прокънтя гласът ми.

— Точно така. Амандо беше главорез и заместник на Сети.

Това бе първата истински ценна новина, която получавах досега.

Главорез на Сети!

Най-после някои от елементите в тази картинна мозайка паснаха на своите места.

Мартин продължаваше да ми говори:

— Да не би да си го срещнал в Италия?

— Срещнах го. Мисля, че участва в контрабандата с наркотици. Исках да проверя някои данни за него.

— Сети се занимаваше тук със същото, преди да го изгонят. И той е в Италия, нали?

— Така подочух. Слушай, Джак, мога да докажа, че Амандо е пътувал със самолет от Рим за Ню Йорк два дни преди Меноти да бъде очистен и се е върнал в Рим на следващия ден.

— Е, това е нещо. Ще предам информацията на Колиър, шефа на местната полиция. Може да му е от полза. Не е изключено да издирва точно тази връзка. Той беше убеден, че Сети или Амандо са очистили Меноти, но и двамата имаха желязно алиби за времето, когато Меноти беше убит. Разполагаха с куп свидетели, които твърдяха, че били заедно с тях в някакъв игрален дом в Неапол.