Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
От Ямайка отлитам за Антигуа на Подветрените острови. Островът е прекрасен, площта му е двеста и осемдесет квадратни километра, има планини, бели плажове и десетки курорти. Известен е и като данъчен рай, един от най-дружелюбните в света днес, и това е сред причините за посещението ми. Ако исках само да се позабавлявам хубаво, щях да си остана в Ямайка. Столицата е Сейнт Джонс — оживен град с население от трийсет хиляди, разположен в дълбоко пристанище, което привлича круизните кораби.
Настанявам се в стаята си в малък хотел в покрайнините с красива гледка към водата, лодките и яхтите. Юни е, извън сезона, и за триста долара на вечер ще се храня царски, ще спя до обед и ще се наслаждавам на факта, че никой не знае къде се намирам, откъде съм и какво е миналото ми.
25
Фризера беше демонтиран преди един месец и Виктор Уестлейк се върна към ежедневието и кабинета си на четвъртия етаж на Хувър Билдинг във Вашингтон. Убийствата на съдия Фосет и Наоми Клеъри на практика бяха разкрити, но оставаха много съмнения и въпроси. Разбира се, най-спешният от тях бяха самопризнанията на Куин Ракър. Ако съдията не ги допуснеше, правителството щеше да остане без почти никакво доказателство, с което да продължи. Убийствата бяха разкрити, но случаят не беше приключен, поне по мнението на Уестлейк. Той все още прекарваше по два часа дневно в работа по него. Преглеждаше ежедневния доклад за заниманията на Макс Болдуин: движението му, срещите, телефонните обаждания, интернет активността му и така нататък.
Засега Макс не правеше нищо учудващо. На Уестлейк не му харесваше пътуването до Ямайка, но нищо не можеше да направи. Държаха го под око, доколкото можеха. Уестлейк получаваше и ежедневни доклади за семейство Ракър. ФБР беше получило съдебно разрешение да следи телефонните разговори на Ди Рей Ракър, Сами (Дългия), сестра им Лусинда и четирима роднини, участващи в наркотрафика във Вашингтон.
В сряда, петнайсети юни, повикаха Уестлейк на телефона, докато беше на заседание. Оказа се спешно и след броени минути той вече бе в заседателната зала заедно с техниците, които бързо му подготвяха аудио записа. Един от тях обясни:
— Обаждането е до мобилния телефон на Ди Рей от единайсет и деветнайсет снощи, не съм сигурен откъде е, но ето го. Първият глас е на Ди Рей, вторият е на Съли. Още не сме идентифицирали Съли.
— Ето — обади се вторият техник.
Ди Рей: Да?
Съли: Ди Рей, обажда се Съли.
Ди Рей: Какво научи?
Съли: Разкрих доносника, човече. Банистър.
Ди Рей: Сериозно ли, човече?
Съли: Сериозно, Ди Рей.
Ди Рей: Добре, не ми казвай как, само ми кажи къде.
Съли: Сега се излежава на плажа във Флорида. Казва се Макс Болдуин, живее в малък апартамент на Нептюн Бийч, източно от Джаксънвил. Май разполага с пари, не се напъва. Живот си живее.
Ди Рей: Как изглежда?
Съли: Различен. С доста операции. Ръстът е същият, свалил е няколко килограма. Същата походка. Освен това имаме пръстов отпечатък и съвпада.
Ди Рей: Пръстов отпечатък ли?
Съли: Фирмата ни е добра. Проследили го до брега и го видели да изхвърля бутилка от вода в кошчето. Извадили я и снели отпечатък.
Ди Рей: Страхотна работа.
Съли: И аз това казвам. Сега какво?
Ди Рей: Изчакайте. Нека да помисля. Той за никъде не е тръгнал, нали?
Съли: Не, засега просто се радва на живота.
Ди Рей: Чудесно.
Уестлейк бавно се отпусна на стола. Беше пребледнял и за известно време прекалено изненадан, за да говори. После нареди:
— Доведете ми Туил.
Един от служителите послушно изчезна, а докато го чакаше, Уестлейк разтри очи и се зае да обмисля следващия си ход. Главният му асистент Туил пристегна запъхтян и двамата отново прослушаха записа. Вторият път се оказа още по-труден за Уестлейк.
— Как, за бога… — промърмори Туил.
Уестлейк вече се окопитваше.
— Обади се на Братън от Шерифската служба на САЩ.
— На Братън вчера са му направили операция — отговори Туил. — Сега отговаря Нюкъм.