Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Асансьорната шахта тънеше в мрак. Различи само два намаслени кабела. На едната стена имаше метална сервизна стълба.
Възможен изход, ако имаха време. Само че нямаха.
Грей подаде покривките на Мастерсън и Елизабет. Показа им как да ги увият около ръцете си.
— Не е трудно — успокои ги той и посочи кабелите. — Държите се здраво и контролирате скоростта с обувките си. И се опитайте да не вдигате шум, като стигнете до кабинката долу. Чакайте ни там.
Елизабет го погледна притеснено, а Мастерсън завъртя очи. Но стрелбата откъм стълбището не предразполагаше към спорове. Елизабет се престраши първа. Посегна с ръце — грубо увити с покривките — улови кабела и скочи. Извика неволно и се плъзна надолу в шахтата.
Мастерсън я последва, като преди това напъха бастунчето под колана на панталона си, все едно прибира меч в ножница. Беше висок и с дълги крайници, което улесняваше задачата му.
След миг и той пое надолу.
— Тръгвай! — извика Росауро към Грей, без да се обръща. Вместо това произведе още два бързи изстрела. — Аз съм след теб.
— Вратите на асансьора…
— Тръгвай, Пиърс!
Грей не беше толкова глупав, че да спори с жена… особено когато тя държи пистолет. Уви набързо ръцете си, скочи и се плъзна по кабела, като извика предупредително към Росауро.
Гласът му още ехтеше в затвореното пространство на шахтата, когато тя се появи на ръба горе, очертана на светлия фон. Прехвърли се на сервизната стълба, дръпна аварийната ръчка и вратите на асансьора се затвориха. Всичко потъна в мрак. Грей се хлъзгаше надолу, след миг усети как кабелът се разклаща под допълнителната тежест на Росауро.
Очите му бързо се нагодиха към тъмнината, а и през процепа между вратите на всеки етаж се процеждаше по малко светлина. Грей броеше съсредоточено етажите и скоро различи асансьорната кабина под себе си. Два силуета се бяха свили в единия ъгъл.
Малко пламъче прогони мрака долу.
Запалката на Елизабет.
Грей забави скоростта си и скочи леко върху кабинката.
След миг Росауро скочи до него.
Грей откри сервизния капак. Извади оръжието си и повдигна капака колкото да надникне отдолу. Кабинката беше празна, вратите — затворени. Обърна се към другите и им направи знак да останат на място.
Хванал ръба с една ръка, Грей скочи през отвора и се приземи със свити колене, за да омекоти шума. С другата ръка стискаше пистолета си. Посегна към бутона за отваряне на вратите. Откъм фоайето се чуваха викове и трополене. Стрелбата беше хвърлила задрямалия хотел в паника.
Още по-добре.
Можеха да се възползват от хаоса.
Грей натисна бутона и вратите започнаха да се отварят. Той се провря навън и се метна вляво и надолу, където имаше малко палмово дръвче във висока до кръста саксия.
Фоайето вреше и кипеше. Персоналът викаше ту на хинди, ту на английски.
На няколко крачки встрани имаше двама, които изглеждаха твърде спокойни и на всичкото отгоре със сака в нетърпимата жега. С ръце в джобовете. И слушалки в ушите, естествено.
Те също го забелязаха.
Но внезапната му поява ги свари неподготвени. Въпреки тълпата Грей трябваше да действа бързо. Една проточила се престрелка би застрашила живота на повече хора.
С вдигнат през палмовите листа пистолет, той натисна спусъка и повали първия с изстрел в главата. Завъртя се на пръсти и произведе още два изстрела в бърза последователност, за да компенсира липсата на точен мерник. Първият уцели другия в рамото и го завъртя назад. Вторият се заби в стената.
Мъжът стреля през джоба на сакото си, но Грей вече се беше проснал на земята и куршумът само го посипа с мазилка. Легнал на хълбок и с протегнати ръце, той стреля отново на сантиметри от пода. Глезенът на противника му се пръсна и той се стовари тежко по очи на мраморните плочи. Повече не помръдна.
Грей се обърна към асансьора и видя как вратите се затварят.
Хората във фоайето, окаменели за миг, сега се пръснаха с писъци във всички посоки.
Грей натисна бутона.
Нищо.
Погледна към таблото над асансьора. Някой го беше повикал.
И сега асансьорът се движеше нагоре.
Право към стрелците в ресторанта на последния етаж.
Клекнала върху кабинката, Елизабет усети как макарите на асансьора се завъртат. Кабинката се разклати леко и започна да се издига. Някой беше повикал асансьора.