Опасно наследство

— Научили са те на някои номера в армията — каза Робин. — Но как ще пресечеш границата с твоя паспорт?

— Това е един от многото проблеми, които не съм разрешил.

— Ако продължиш с нас — каза Робин, — този проблем отпада.

— Защо?

— Когато пресичаме граница, винаги броят само пътуващите в автобуса и паспортите им — щом съвпадат, митничарите не си правят труда да проверяват лично всеки. Все пак Кралският симфоничен оркестър е доста известен. Трябва просто да сложа паспорта ти при другите и да придружа менажера.

— Добра идея, но не става. Ако Розенбаум ме настигне, докато съм в автобуса, няма надежда да избягам.

Робин замълча малко и после попита:

— Като слезеш, ще се свържеш ли пак с Лорънс?

— Да. Трябва да му кажа какво стана тази сутрин, защото този, с когото работи, очевидно има пряка връзка с Розенбаум.

— Може ли да е самият Лорънс?

— Никога — каза Адам.

— Лоялността ти е трогателна — каза Робин и се обърна да го погледне, — но всъщност просто не искаш да вярваш, че може да е и Лорънс.

— Какво намекваш?

— Приличаш на майка ми, която не искаше да повярва, че баща ми е лъжец и пияница. Затваряше си очите за малките му слабости. Дори когато той умря от цироза на черния дроб, тя каза само: „Странно за човек, който никога не е пил“.

Адам се замисли за отношенията си с Лорънс и се запита дали е възможно да си приятел с някого от двадесет години, а всъщност изобщо да не го познаваш.

— Просто бъди предпазлив, когато го информираш — посъветва го Робин.

Замълчаха. Адам разглеждаше картата и проследяваше възможните маршрути, след като напусне автобуса, реши да се отправи към немската граница и да стигне до Англия по дългия маршрут от Хамбург или Бремерхавен. Това бе за предпочитане пред по-късия път през Кале или Остенд, за който и други щяха да се сетят.

— Сетих се — каза изведнъж Робин.

— За какво? — попита Адам и вдигна поглед от картата.

— Как да разрешим проблема с паспорта — измърмори тя.

Адам я погледна с надежда.

— Ако ми дадеш паспорта си — обясни тя, — ще го сменя с паспорта на някой от оркестъра, който прилича на теб. Никой няма да забележи нищо особено, докато не се върнем у дома във Великобритания в неделя през нощта.

— Идеята не е лоша, стига да има някой, който поне малко да прилича на мен.

— Да видим какво може да се направи — каза Робин, надигна се и започна да разглежда всеки поотделно. Когато свърши, на лицето й се появи едва забележима усмивка. — Има двама, които приличат малко на теб. Единият е с пет години по-стар, а другият с няколко сантиметра по-нисък, но ще проуча това-онова, докато ти измисляш най-безопасния начин за бягството. Дай ми паспорта си.

Адам й го подаде и проследи как тя отива в предната част на автобуса и сяда до менажера. Той тъкмо обсъждаше с шофьора къде ще е най-удобно да спрат за обед.