16 страховити истории
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «16 страховити истории». Краткое содержание книги:
Все пак правилата трябва да се спазват. Животът е нищо без правила — дори смъртта е нищо без правила.
— Семенцето — казах аз. — Какво направи със семенцето?
Тя ми показа дланите си. Бяха празни.
— Ох, сигурно съм го изпуснала.
Звучеше весело. В ада не се случва нищо весело, затова не знаех как да реагирам.
— Не ме дразни — измърморих. — У теб ли е семенцето? Или си го изпуснала? Или си го скрила и смяташ да го вземеш по-късно?
Тя се наведе и ме целуна по челото.
— Разбира се, че ще те дразня. Малко дразнене, любими мой, е точно това, от което се нуждаеш. Тук всички сте прекалено мрачни и сериозни.
— Ти промени всичко това — признах аз. — Донесе в ада радост и удоволствие, които не бях очаквал. Сега, преди да си тръгнеш, няма ли да ми оставиш поне малко надежда, че ще се върнеш?
— О, ти винаги ще се надяваш, каквото и да кажа. Това е, което искаш, нали?
— Предполагам, че е така. Не може ли да ми оставиш поне това? Да съм сигурен, че ще се връщаш за по шест месеца всяка година?
Тя поклати глава, но се усмихна:
— Сигурността е много типична черта на твоето царство. Всеки знае точно мястото си, което е в небитието. Няма нищо по-сигурно от смъртта. Мисля, че точно това не харесва на Ахил. Мъртвите лесно привикват към тази сигурност. „Може би смъртта е лошо нещо — казва си човек, — но поне е сигурна и можеш да разчиташ на нея.“
— Да, така си казваме — признах.
— Защото си мъртъв — изтъкна Персефона. — Обаче аз не съм, аз съм жива. Не съм обвързана с вашите правила. Аз съм същество от царството на живота. Там, откъдето идвам, няма нищо сигурно. Всичко се променя от добро към по-лошо или от лошо към по-добро. Винаги има надежда и винаги има отчаяние.
Звънчетата се приближаваха. Сетне в далечината се появи самата каляска, покрита с цветя, теглена от шест украсени с гирлянди бика. Самата Деметра седеше отпред със строг, класически вид — както обикновено. Държеше малък камшик от лозови клонки. Косата й се развяваше и когато видя Персефона, тя размаха камшика за поздрав.
Деметра е от онези хора, които са важни, но не искаш да имаш работа с тях. Толкова са значими, че не е хубаво да си навличаш гнева им, но в същото време не играят особена роля в живота ти, затова обикновено нямаш изградена представа за тях. Дали олицетворението на Есента има бенка на брадичката? Дали е тантуреста и има строги, безмилостни очи? Да, очите, може би. Но не останалото. Тя идва с теглена от бикове каляска, в която стои права. Нали се сещате каква жена би се придвижвала така? Нужно ли е да обяснявам повече?
Персефона се изправи, наведе се и ме целуна веднъж, леко по устните. Отдръпна се, преди да успея да я прегърна. Качи се чевръсто в колесницата на Деметра. И скоро се скриха от поглед.
Хадес остана да гледа глупаво след тях. Тя си отиде. И той вече нямаше с кого да говори. Изглеждаше, сякаш се кани да произнесе монолог.
Неочаквано тя се върна, с неодобрително гледащата си майка и украсените й с гирлянди бикове. Каква сцена. Каква непреходна постановка! Сърцето на Хадес затуптя по-силно.
— Забравих да ти напомня за Ахил и Елена — каза Персефона. — Да отмениш вечерята с тях.
— Ти вече ми напомни.
— Така ли?
— Да. По-рано. Но се радвам, че се върна. Исках да те питам нещо.
— Мислех, че никога няма да ме питаш нищо — сподели Персефона. — Знам, че ме обичаш, но винаги си прекалено мълчалив и намусен. Можеше да приказваш малко повече на тази тема. Да, с удоволствие ще ти отговоря. Какво искаше да ме питаш?
— Чудех се какво става с Тантал в последно време. Чух, че ти знаеш, тъй че би ли ми казала?
— Разбира се. — Персефона се обърна към жената, увита с шал и управляваща биковете. — Ще бъда максимално кратка, майко.
Деметра кимна неохотно. Достатъчно й беше, че си връща дъщерята. Нямаше смисъл да я оскърбява, като прекъсва разказа й.