Отплаване. Фантастичното пътешествие на Уайтснейк

За Джон да бъде „тук“ означава да е на рекламното турне в подкрепа на неговата нова банда „Блу Мърдър“, които излизат с едноименен албум. Те са супергрупа, в която участват ветеранът басист Тони Франклин и старши ветеранът барабанист Кармин Апис.

„Честно казано, така се бях заровил в студиото далеч от очите на хората, че мислих, че съм изчезнал и забравен, размишлява Сайкс. - Искам да кажа, че съм срещал много хора, които смятаха, че в албума „Whitesnake“ свирят Вивиан и Адриан! Примирих се с факта, че трябва да изпълзя от дъното. Хубаво е да знаеш, че има хора, които знаят истинската история - особено музиканти. Не бих искал да върша цялата тази работа, без да получа признание за нея. Така че просто си умирам да изляза да свиря!“

„Бих искал да мисля, че това е най-силният материал, който някога съм правил, продължава Джон, хвалейки „Блу Мърдър“. - Защото за мен това е най-високото ми постижение както в музикално отношение, така и що се отнася до писането, аранжиментите и всичко. Доволен съм от тази банда - в личен план постигнах значителен успех.“

Историята зад „Блу Мърдър“ има няколко допирни точки с историята на „Уайтснейк“, така че ще я разгледаме в детайли.

„Като цяло Джон имаше сделка с „Гефен“, започва барабанистът Кармин Апис, и се предполагаше, че ние трябва да заминем за Ван- кувър, за да работим с някакъв нов продуцент - Боб Рок, който беше известен тонинженер на много големи албуми, но досега не беше про- дуцирал нищо и това му беше първата сделка. Вярвате или не, плащахме на Боб Рок 30 000 долара. И имахме и още един човек на име Майк Фрейзър, който също беше голям тонинженер и работеше за 2500 долара на седмица. Той всъщност изкарваше повече от Боб. Тони Мартин от „Блек Сабат“ трябваше да бъде вокалистът, но разказано накратко, като знаете как пее Джон, те сключиха сделка с него, защото той току-що беше излязъл от „Уайтснейк“, а аз бях в онзи албум на „Пинк Флойд“, ние бяхме един до друг в класациите по това време през септември 87-а“.

„Сякаш беше вчера. Спомням си, когато чух за първи път за „Блу Мърдър“, Кози Пауъл щеше да свири в него. А аз винаги съм казвал, че Кози получава всички тези големи възможности, а аз исках да свиря с Джон Сайкс и Тони Франклин, защото обожавах начина, по който те свирят. Особено Сайкс в албума „Slide It In“ на „Уайтснейк“ и в големия им албум от 87-а, за който всъщност ме бяха поканили, но тогава не можех, защото свирех с „Кинг Кобра“. Но харесвах как свири Сайкс, обожавах го и си мислих, че това ще стане страхотна банда. Така че, когато разбрах, че Кози Пауъл ще бъде в нея, реших да ида в Англия, да потърся къде се намират тези момчета и да им кажа, че искам да опитам с тях“.

„Така отидох в Англия през декември 1987 година. Брат ми Вини ряботеше там с „Дио“ и те свиреха три нощи в Хамърсмит Одеон. Помислих си, че ако някой иска да говори за нова банда или да намери „Блу Мърдър“ по всяка вероятност ще бъде на концерта на „Дио“. Крие Уелш ми каза къде мога да намеря Джон Сайкс и къде беше бандата. Даде ми няколко телефона, на които позвъних и всъщност говорих е Джон и Тони и им казах: „Вижте, аз съм в Англия, имате ли си барабаниет? Ще се радвам да дойда да се пробвам“. И те ми казаха: „Страхотно, защото току-що при нае беше Ейнсли Дънбар и не сме сигурни дали ще е той, така че вее още търсим“. Съгласих се, наех си кола и карах около два часа до някакво място, наречено Блекпул, където паетрокът на Джон имаше студио в къщата си. Отидох там, там бяха барабаните на Кози Пауъл, просто знаех, че аз и тези момчета ще си паснем, защото, веднага щом влязохме, започнахме да пушим хашиш [смее се]. Помислих си, че тези момчета са готини, започнахме да свирим и просто създадохме магия.“