Моят замък

Лицето на Топаз светна с надежда.

— Може спокойно да ме разфасова на части, ако това ще му помогне — рече тя. После светлината в погледа й угасна. — Не съм добра за него. Онази жена е причината за оживлението му.

— Я стига, изобщо не знаем дали нещо го е оживило, или не — рекох. — Толкова пъти преди сме смятали, че е започнал да излиза от вцепенението си, но всичките ни надежди са били напразни. Откъде е взел пари за пътуването си до Лондон?

Топаз каза, че му е дала пет лири от парите на викария.

— Но и за миг не си помислих, че ще ги похарчи заради госпожа Котън! — въздъхна, а след това побърза да добави: — Предполагам, че не би трябвало да имам нещо против, след като срещите с нея му действат стимулиращо.

Роуз излезе от кухнята, държейки филия, намазана с конфитюр, и ни подмина, без да каже дума. Стана ми ясно, че тя и Топаз яко са се карали, докато аз помагах на татко да си изчетка костюма. Върнахме се в кухнята и установихме, че кашата е загоряла — едва ли има нещо по-отблъскващо от загоряла каша за закуска. Това заедно с мрачното настроение на Топаз бе достатъчно, за да ме накара да се чувствам потисната. (Момчетата бяха закусили по-рано — те извадиха по-голям късмет, защото им беше сервирана шунка.)

— Ще отида в градината и няма да оставя мотиката, докато не се успокоя — каза Топаз, когато двете измихме съдовете и оправихме леглата.

Знаех, че ще й е по-добре да остане сама, освен това исках да продължа с писането. Вярно, че бях приключила с разказа си за партито в Скотни, но имаше още някои неща, които просто не исках да пропусна. (Така и не успях да ги запиша и дори вече не се сещам какви точно бяха тези неща.)

Настаних се на хълма Белмот. Долу в ниското забелязах сестра си — вървеше по шосето, преметнала кринолина на госпожа Стебинс на рамо: Стивън ни беше казал, че старата дама поръчала да й го върнем. Той категорично бе отказал да стори това вместо Роуз, защото щяло да го е срам да се разхожда из селото с кринолин в ръце.

Реших първо да помисля, а после да започна да пиша. Излегнах се по гръб и се загледах в необятния син купол на небето над мен, а слънцето приятно галеше лицето ми. Земята бе затоплена от слънчевите лъчи, а свежата тревица леко боцкаше дланите ми. За нещастие, мислите ми рядко се задържат върху едно и също нещо задълго. Скоро се унесох в мечти, свързани с новата ми рокля, и стигнах дотам, че да се чудя дали ще ми отива, ако си накъдря косата. Затворих очи — нещо, което правя винаги, когато мисълта ми е особено напрегната. Представих си как Роуз се омъжва за Саймън — много е приятно, когато въображението ти рисува подобни картини за други хора, но щом почнеш да го правиш за себе си, установяваш, че мечтите никога не се превръщат в действителност. Стъкмих една разкошна сватба за сестра ми, после се прехвърлих директно на медения й месец — представих си нея и Саймън в парижки хотел — Роуз беше малко уплашена от съпруга си, но направих така, че изживяването да й хареса. Той я гледаше по същия начин, както по време на вечерята в Скотни Хол…

Отворих очи. Той беше тук! Истинският Саймън Котън стоеше надвесен над мен и ме гледаше!