Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Дори между стените на седалището на лорд Фарман кралица Рена имала врагове, главният между които бил наследникът на негово благородие. Сир Франклин се сражавал в Битката под Окото на боговете и получил рана там, пролята кръв в служба на принц Егон Некоронования. Неговият дядо загинал на бойното поле заедно с най-големия си син и на него се паднало да донесе труповете им у дома на Светлия остров. Но му се струвало, че Рена Таргариен не показва никакво угризение за всичката скръб, която донесла на дома Фарман, и малко благодарност лично към него. Също тъй се възмущавал от приятелството ѝ със сестра му, Елиса; вместо да я окуражава в това, което според него било нейно необуздано, своенравно поведение, сир Франклин смятал, че кралицата трябвало да изисква от нея да изпълни дълга си, като сключи подходящ брак и роди деца. Нито пък възприемал начина, по който Четириглавия звяр някак си се превърнал в центъра на дворцовия живот в Светлия замък, докато неговият лорд баща и самият той се оказвали все по-пренебрегвани. За това той имал пълно основание. Все повече знатни лордове от западните земи и извън тях посещавали Светлия остров, отбелязал е майстер Смайк, но когато идвали, било за да получат аудиенция с Кралицата в Запада, а не с незначителното лордче на един малък остров и неговия син.
Всичко това не притеснявало особено кралицата и нейните приятелки, докато Марк Фарман управлявал в Светлия замък, защото негово благородие бил любезен и добродушен човек, който обичал всичките си деца, своенравната си дъщеря и слабоватия си син включително, и обичал Рена Таргариен заради това, че и тя ги обичала. Но по-малко от две седмици след като кралицата и Андроу Фарман отпразнували първата годишнина от брачния си съюз, лорд Марк внезапно умрял на вечеря, задавен смъртоносно с рибена кост, на възраст шейсет и четири. И с неговата кончина сир Франклин станал лордът на Светлия остров.
Той не губил много време. В деня след погребението на баща си повикал Рена в голямата си зала (нямало да благоволи да отиде при нея) и ѝ заповядал да се махне от острова му.
— Вие не сте искана тук — казал ѝ. — Не сте желана тук. Вземете си дракона, приятелките си и малкия ми брат, който със сигурност би си напикал бричовете, ако му се наложи да остане. Но не си помисляйте да взимате сестра ми. Тя ще остане тук и ще се венчае за мъж по мой избор.
На Франклин Фарман не му липсвал кураж, както е написал майстер Смайк в писмо до Цитаделата. Липсвал му обаче разум и в онзи момент, изглежда, не е осъзнавал колко близо е бил до смъртта. „Можех да видя огъня в очите ѝ — казал майстерът — и за миг сякаш видях как Светлия замък гори, белите кули почерняват и рухват, докато морето от пламъци изригва от всеки прозорец, а драконът кръжи и кръжи в небето.“
Рена Таргариен била от кръвта на дракона и твърде горда, за да се задържи дълго там, където не била искана. Напуснала Светлия остров същата онази нощ, като полетяла за Скалата на Кастърли, след като наредила на съпруга си и приятелките си да я последват с кораб, „с всички онези, които може да ме обичат“. Когато Андроу, зачервен от гняв, предложил да се изправи срещу брат си в двубой, кралицата бързо го разубедила.
— Той ще те насече на парчета, любов моя — казала му, — и ако стана трижди вдовица, хората ще ме нарекат вещица и по-лошо, и ще ме прогонят от Вестерос.
Лиман Ланистър, лорд да Скалата на Кастърли, я бил приютил преди, припомнила му тя. Кралица Рена била уверена, че щял да я приеме гостоприемно отново.
Андроу Фарман, Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс поели след нея на следващата сутрин, заедно с над четирийсет приятели, слуги и привърженици на кралицата, защото Нейна милост била събрала внушителен кръг около себе си като Кралицата в Запада. Лейди Елиса също била с тях, защото нямала никакво намерение да остава; корабът ѝ, „Девичи каприз“, бил подготвен за прехвърлянето. Но когато групата на кралицата стигнала на пристана, заварили сър Франклин да ги чака. Останалите можели да заминат и толкова по-добре, заявил той, но сестра му щяла да остане на Светлия остров, за да бъде омъжена.